23-годишната банкерска вдовица намира истинската любов с поета
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тя е музата на българската поезия, една от най-красивите, начетени и уважавани дами през ХХ век, а той - един от най-великите ни интелектуалци на всички времена. Мара Белчева и Пенчо Славейков са онази двойка, в която любовта и духът са свързани по един удивителен начин, смело опълчващ се срещу хорските предразсъдъци.
Белчева остава вдовица на 23 години, след като съпругът й Христо Белчев – финансов министър в правителството на Стамболов, е убит. Красивата вдовица, която получава образованието си във Виена, знае няколко езика и се интересува от поезия и изкуство. Тя се превръща във фаворитка в двора на Фердинанд, където е придворна дама на княгиня Клементина. След смъртта на съпруга си тя е ухажвана от най-видните мъже по онова време, включително и от самия княз Фердинанд. Увлечението на княза по младата красавица е толкова силно, че той дори поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, гали и целува.
Всички от двора благоговеят пред обаятелната Мара Белчева, но тя не се чувства щастлива и на място в княжеското обкръжение.
Нежната интелектуалка споделя пред познати, че е изключително самотна и изгубена, напълно отвратена от клюките и празнодумието, с които се откроявали аристократичните среди. Мара Белчева успява да намери себе си и призванието си чак когато среща любовта на живота си - Пенчо Славейков, най-големия поет и интелектуалец в новата ни история. Той е единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература. Съдбовната среща между двамата се състои две години след смъртта на съпруга на Белчева, а именно през 1903-та, когато роднина на Мара довежда Пенчо Славейков на гости в дома й. От този ден двамата са неразделни. Любовта между тях е силна, страстна и влияеща изключително благотворно и на двамата.
Неусетно те се превръщат в най-верните приятели. Той я запознава с най-големите интелектуалци от онова време, насърчава я да пише и превежда, тя пък неотлъчно бди над него като орлица и буквално го боготвори. Въпреки физическия му недъг вследствие на премръзване за Мара Славейков е най-изключителният човек във всяко едно друго отношение. Това личи и в писмата на красавицата, в които тя с обич заявява, че цялата пъргавост от краката на поета е отишла в главата му.
Любовта на Мара Белчева действа изключително продуктивно на автора и след срещата му с нея творчеството му разцъфва. Красавицата е най-голямата муза на поета и той я възпява в няколко свои произведения, включително в „Островът на блажените“. В антологията тя присъства под името Силва Мара – по аналогия с родния й град Севлиево и първото й име. В „измислената“ биография на Силва доста от фактите съвпадат с тези от живота на Мара Белчева, но не и това, че е имала втори брак - с известен поет.
Несъмнено чрез този малък детайл Славейков, определян от съвременниците си като сприхав особняк, публично се обяснява в любов на Мара и категорично заявява през обществото силата на своите чувства и сериозността на намеренията, които има към Белчева.
Каква е истинската история на любовта им обаче? На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев уволнява Славейков от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Поетът се отказва от длъжността и заминава за чужбина. Преди да отпътува, ръководи събрание, на което се учредява клон на дружеството "Приятели на руския народ" с председател Анатол Франс. В края на август Славейков е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Цялата статия и още интересни четива вижте на Retro.bg!
