Пет точки ЗАЩО неиздигането на собствен кандидат за президент ще бъде груба политическа грешка за ГЕРБ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Май е време да си кажа за (евентуалния) кандидат-президент на ГЕРБ. Досега си мълчах, защото първо знам, че отстрани е лесно да даваш акъл и второ - защото нееднократно съм напомнял, че ние не знаем почти нищо от това, което става в политическата кухня на една партия и затова не е добре да се прибързва. А там стават много неща. Това заявява на страницата си във Фейсбук журналистът Евгени Петров, анализирайки ситуацията в ГЕРБ преди президентския вот.
Ето какво отбеляза още журналистът:
Сега обаче, въпросът е принципен и възлов и изисква мнението на членове и симпатизанти.
Неиздигането на собствен кандидат според мен ще бъде груба политическа грешка.
Първо - Борисов казва, че не му се играе в свирен мач, в който ще загуби, ако не се издигне общ десен кандидат. ПП-ДБ ясно показаха, че това няма да стане. Но ако говорим на спортен език, дори и най-слабият, обречен на загуба отбор не се отказва от мача. Не може винаги да се печели, което си пролича и на последните парлаентарни избори.
Второ - представяте ли си как ще изглежда ГЕРБ и като ръководство, и като членове по време на самата кампания? Какво ще говорят 30 дни, зад кого ще застанат, с какви позиции ще го подкрепят? Пуснах един "сондаж", че ако нямат кандидат ще гласувам за Ненчев и повечето от ФБ-приятелите ми заявиха същото. Какво излиза - ще мътим чуждо яйце със съмнителен успех? Но Ненчев няма шанс за балотаж, докато силна партийна кандидатура, или авторитетен общественик от ГЕРБ има.
Трето - има реален, над 60% шанс кандидатът на ГЕРБ да отиде на балотаж. Точно тогава "братоубийственият" въпрос на Влади Горанов ще трябва да се отнесе към либералният вектор.
Четвърто - има обезпокояващо неразбиране на психологията на партийно верния електорат. Той има остра нужда да се доказва и да доказва верността си към политическата сила, в която вярва, независимо дали може да загуби. Всеки ибор е и мотивационен. Липсата на избор демотивира и показва слабост.
Пето - всеки избор е състезание и същевременно най-добрата тренировка. Само година след президентските се задават местните. Структурите трябва да са подготвени и мотивирани, защото левите сили в лицето на Радев и разнородната му партия имат още един рубеж към пълното господство в държавата - кметовете.
И не на последно, а може би на първо място - що за партия по дяволите е тази, която в момента е втора по изборен резултат, печелила десетки избори, управлявала четири правителства и с най-организирани структури по места, но не издига кандидат за президент? Борисов казва - и Радев не издига, а подкрепя Йотова. Не е вярно, Радев години наред издига Йотова. И ще я избере с гласовете на собствената си партия.
Ако пък ГЕРБ не издигне кандидат - няма страшно, пак ще си говорим тук. Имам за пускане котенца, кученца, цветенца, пеперудки и залези, снимки на върхове, езера и онова тропическо островче край бреговете на Бразилия.
