Петко Бочаров си отиде! Ще се сетим ли сега, че беше най-възрастният действащ журналист в света?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Почина бай Петко Бочаров. Позволявам си да използвам бай, защото съм горд, че познавах лично доайена на българската журналистика. Даже смея да кажа, че бяхме приятели, въпреки разликата във възрастта.
На 90-тия му рожден ден правих интервю с него, което озаглавих „Петко Бочаров на 90 – не, ама да!”. Това е перифраза на легендарното „да, ама не”, което веднага му стана визитка. Така че ще го изпозвам втори път. Почина Петко Бочаров – не, ама да.
Бай Петко беше великолепен автор и страхотен човек. На близо 100 години той беше абсолютно модерен жител на планетата Земя. На ти със всички хай технологии. Когато правех интервюто с него, аз нямах хабер от скайп, интернет, пращане на текстове и снимки с джиесем. Той ги владееше перфектно и пращаше директно кореспонденциите си до Америка. Там пишеше за български вестници. И след 90 години продължаваше да кара стария джип, но припомняше, че от първите в София „4 по 4”. Както и че е притежател на първото пежо в София.
Вероятно малцина знаят, че пенсията му изцяло отиваше за парно и ток. В апартамента си на бул. „Евлоги Георгиев” ходеше по тениска, радиаторите винаги бяха на макс. Така обичал, да му е топло. Прехраната си е изкарваше с честен и почтен труд – с репортерство. Той беше най-възрастният действащ журналист в света. Дано сега, когато си отиде, някой се сети за това.
Бай Петко беше сигурно един от петимата българи, най-добре владеещи английски език. Беше го завършил в Американския колеж. Точно заради това го бяха вербували в Държавна сигурност. Нещо, което той не криеше и нямаше от какво да се срамува. Не беше топил приятели, нямаше гузна съвест. Просто знаеше перфектно езика и са го използвали за преводач на официални делегации. Да не се излагаме пред чужденците.
После стана легенда в БТА, в БНТ. Когато дойде демокрацията, вече 70-годишен, показа на младите какво означава да работиш с хъс и да отстояваш идеите си дори те да не се харесват някому. Враговете му обичаха да пускат прословутата снимка с Тодор Живков, на която бай Петко сякаш му се кланя. А той само се усмихваше на това. Знаеше си истината – че фотографът го е хванал в момента, в който се изправя от стола. И не му пукаше за зломислещите.
Поклон, бай Петко! Царство ти небесно. И всъщност, не бях прав в началото. Петко Бочаров си отиде? Да, ама не!
