Петкова: Газовите връзки на България с Гърция и Турция са част Южния коридор
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Газовите връзки на България с Гърция и Турция са неразделна част от инфраструктурата на Южния газов коридор. Те ще осигурят сигурност и диверсификация на доставките и източниците на природен газ както за страната ни, така и за региона на Югоизточна Европа."
Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на церемонията за полагане на първата тръба от Трансанадолския газопровод ТАНАП, която се проведе в турския град Селим, област Карся, съобщиха от Министерството на енергетиката.
В церемонията участваха също президентите на Азербайджан Илхам Алиев, на Турция Реджеп Ердоган и Грузия Гиорги Маргвелашвили, зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шевчович, президентът на SOCAR и Управителния съвет на ТАНАП Ровнаг Абдулаев, министърът на енергетиката на Азербайджан Натиг Алиев, министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Танер Йълдъз. Министерството на енергетиката продължава интензивна работа за реализацията на интерконектора с Гърция, който се явява връзката на България с Южния газов коридор, увери Петкова.
Тя бе категорична, че българското правителство фокусира работата си върху завършването на интерконекторите със съседните страни, като част от приоритетите в енергийния сектор. Петкова даде за пример в това отношение продължаващите интензивни разговори на съвместната работна група между българската и турската страна за изготвяне на предварително прединвестиционно проучване за газовата връзка Турция-България. Интерконекторът с Турция е друга възможност за свързване на страната ни с Южния газов коридор. Трансанадолският газопровод (TANAP) e ключова част от инфраструктурата на Южния газов коридор.
Предвижда се газопроводът с дължина от 1850 км да премине през територията на Турция от грузинско-турската до турско-гръцката граница. Днес бе поставено началото на строителството на тръбата, което се очаква да бъде завършено през 2018 г. Тогава газопроводът трябва да влезе в експлоатация с първоначален капацитет от 16 млрд. м3/год. През 2023 г. се очаква капацитетът да достигне 24 млрд. м3/год, а през 2026 г. – максимума от 31 млрд. м3/год. От 2020 г. по него трябва да бъдат транзитирани към Европа 10 млрд. м3/год. азербайджански газ от втората фаза на газовото находище Шах Дениз. Това количество включва и договорения 1 млрд. м3/год. за България.
