Последвайте ни в Google News Showcase
Преди четири години българите избраха Румен Радев за президент, защото искаха поне една от централните властови институции да бъде извън паяжината на ГЕРБ. С действията си дотук президентът Радев оправдава техните очаквания. От началото на 2017 г. досега именно президентската институция се оформи като един от най-критичните центрове по отношение политиките на управляващите. Тъкмо на това в голяма степен се дължи и високият рейтинг на Румен Радев. Припомнете си само какво се случи с доверието към предишния президент Плевнелиев в края на неговия мандат. С бясна скорост рейтингът му копаеше дъното. И главната причина за това беше раболепното поведение на Плевнелиев по отношение на управляващите от ГЕРБ. Заради това страхливо държание той стана единственият президент в най-новата българска история, който не посмя да се кандидатира за втори мандат. Дори и на него му беше ясно какъв съкрушителен провал би претърпял, ако отново се беше явил на избори. Винаги става така, когато се превърнеш в изтривалка на управляващите.
Вероятно към Румен Радев могат да се отправят различни критики, но това, в което със сигурност няма как да го обвинят, е, че изпълнява нарежданията на ГЕРБ. И тук е редно да направим следното важно уточнение. Да, силно опозиционното отношение от страна на президента към правителството трябва да продължи. Но само то не е достатъчно. За да бъде възприеман Румен Радев като истинска алтернатива на сегашната власт, той трябва да увеличи изключително много положителните си послания. От тази гледна точка представените предложения на президентската институция за модернизация на България идват съвсем навреме. Хората обичат да чуват критики по адрес на управляващите. В същото време обаче те искат и нещо друго. Искат да видят, че човекът, който може да бъде силно критичен към статуквото, едновременно с това има и план за качествена промяна на същото това статукво. Четири години Румен Радев залагаше основно на критиката. Време е за промяна на акцентите и за поставяне на ударението върху собствените му идеи за това как трябва да изглежда една просперираща България.
За да бъдат позитивните проекти достатъчно убедителни, те трябва да са изработени от доказани специалисти във всяка една от обсъжданите сфери. Подход от типа „я да извикаме това момче, щото е приятел на нашето момче“ няма да свърши работа. Президентската институция трябва да бъде алтернатива на управляващите във всеки един аспект. Включително и по отношение на критериите, по които се извършват назначенията. Знаем, че по този показател водещ принцип при сега управляващите е шуробаджанашкият. Можем да използваме и някоя по-модерна думичка. Непотизъм например. В крайна сметка едва ли конкретните думички са толкова съществени. Важна е тенденцията. А тя е, че по време на десетгодишното управление на ГЕРБ на важни позиции биваха назначави хора, които нямаха необходимия умствен капацитет, но пък притежаваха необходимите познанства или роднински връзки. Това е и основната причина България да буксува в своето развитие. Затова и избирателите са силно чувствителни по тази тема. Всеки, който претендира да бъде реална, а не имитативна алтернатива на ГЕРБ, е длъжен моментално да забрави принципа за промотирането на „наш’те хора“. Това, че сред хората, работили по изготвянето на новите проекти на президентската институция, личат имената на учителя Теодосий Теодосиев и вирусолога проф. Радка Аргирова, е добра новина. Със същия безспорен авторитет трябва да бъдат и всички останали, които са или тепърва ще бъдат ангажирани да работят по визията на Румен Радев за бъдещето на България.
Другият изключително важен момент, който Радев никога не бива да забравя, е благодарение на кои точно избиратели стана президент. Това са най-вече хората с леви политически възгледи и особено тези на БСП. Да, имаше и други. Имаше такива, които гласуваха за Радев просто защото не искаха още една институция да бъде под контрола на ГЕРБ или просто не можеха да си представят Цецка Цачева като президент. И все пак най-голямата група бяха левите избиратели. Без тях Румен Радев никога нямаше да спечели президентските избори. Без тях няма да спечели и следващите. Има едни сирени, които припяват на президента фалшиви песнички от сорта на тази, че трябвало да стане „обединител на всички, които са срещу ГЕРБ“, трябвало да се „дистанцира от БСП, защото била недостатъчно евроатлантическа, недостатъчно модерна“. Ако президентът действително тръгне по този път, това ще е най-сигурният начин да приключи политическата си кариера. И ако все пак в съзнанието му се прокрадват съмнения дали наистина да не стане „обединител“ и да се „дистанцира от БСП“, нека си припомни фиаското на Мая Манолова на местните избори. Някогашното острие на социалистите реши или някой друг „умно“ я посъветва, че ако иска да стане кмет на София, трябва да се „дистанцира от БСП“ и да „обединява всички критици на ГЕРБ“. Тази изначално сбъркана стратегия накара Манолова да си посипва главата с пепел заради подкрепата си за правителството на П. Орешарски и да тича да се прегръща с жълтопаветната десница. Разбира се, „автентично десните“ не я заобичаха. За тях тя винаги ще си бъде „провинциалистката Мая Ма“. Пък и тези типажи не харесват никой друг освен себе си. За сметка на това пък леви избиратели, които не харесаха „всеядността“ на Манолова, просто не гласуваха за нея на втория тур. Припомням тази история, защото тя е много показателна за това до какво може да доведе стремежът към „обединяване“, както и неблагодарността към онези политически сили и избиратели, благодарение на които си заел съответната висока позиция.
Румен Радев трябва не просто да е признателен на хората, които направиха всичко възможно, за да му помогнат да стане президент. Той трябва да уважава техните ценности, да споделя възгледите им. Както по отношение на днешния ден, така и по отношение на миналото и на историческите фигури. В тази връзка беше много добре, че президентът участва в отбелязването на 111-ата годишнина от рождението на Никола Вапцаров. През последните 30 години бяха направени немалко опити името на поета да бъде окаляно. Видни представители на „интелектуалната“ десница представяха Вапцаров или като „терорист, който съвсем правилно е бил екзекутиран“, или като човек, който „поради глупост се е заплел в комунистическа конспирация“. И двете „обяснения“ само показват умствената нищета на изричащите ги. Те идеално се вписват в опитите да бъде очернено антифашисткото движение, да бъдат охулени всички, които са се противопоставяли на фашистката чума. Тези опити не бива да бъдат подминавани със снизхождение. Защото, когато едно становище, колкото и тъпо да е то, бъде повторено безброй пъти, немалко хора почват да се питат дали пък всъщност не е правилното. Затова и опитите да бъде очернен Вапцаров заради неговата антифашистка дейност трябва да бъдат категорично заклеймявани. Много е добре, че президентът Радев също направи това. Именно президентът със своя морален и институционален авторитет има възможността да се противопостави на злонамерените пренаписвания на историята. Чудесно е, когато от висотата на институция, каквато е президентската, бъдат пляскани през ръцете фалшификаторите на историята. Подобни възпитателни действия трябва да бъдат извършвани всеки път, когато някой се опита да преиначава историята. И няма никакво значение дали въпросните опити се извършват от българи или чужденци. Те трябва да бъдат категорично парирани.
