Петър Волгин в ПИК и "Ретро": "Нощ на дългите ножове“ ще е пагубна за БСП

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Вътрешните избори в БСП приключиха по възможно най-добрия за партията начин. Избирателната активност е достатъчно висока, а Корнелия Нинова е избрана с резултат, който не оставя съмнения в легитимността на победата ѝ. Така че налице са всички предпоставки различните крила в БСП да спрат да се самоизяждат и да се съсредоточат върху основния въпрос – как да не загубят още едни избори. През последните няколко години БСП удивляваше българското общество със способността си да губи избори, за които всички наблюдатели преди това предричаха, че няма как да не спечели. И все се оказваше, че има как. Една от главните причини за това е, че основни фигури в партията предпочитаха да се замерят един друг с кал, вместо да помислят как да победят ГЕРБ. За тази поредица от (не)очаквани загуби БСП не бива да се сърди нито на управляващите, нито на международното положение, нито на климатичните условия. Вината си е изцяло нейна. Защото така и не успя да се консолидира точно в моментите, когато това бе най-важно.

Основната отговорност за извършването на тази консолидация лежи върху Корнелия Нинова. Голямата подкрепа, която ѝ дадоха обикновените социалисти, е силно задължаваща. С гласа си тези хора показаха, че е крайно време да се сложи край на разделенията в партията и че искат тъкмо Нинова да бъде човекът, който да ги изведе към победата. Откакто е начело на БСП, новата/стара председателка има с какво да се похвали. Подкрепи кандидат-президент, който нанесе първото тежко изборно поражение на ГЕРБ от дълго време, удвои броя на депутатите в парламентарната група, обяви се категорично срещу каквато и да било колаборация с управляващите. Да, Нинова правеше и грешки. В навечерието на миналогодишните евроизбори влезе в абсолютно ненужна война със Сергей Станишев. А тъкмо тази война до голяма степен е в основата на тогавашната загуба на партията. Със сигурност това я е научило, че най-сигурният начин да загубиш едни избори е отварянето на вътрешни фронтове. Това никога не води до успех. Ясно е, че не всички знакови лица на партията ще мислят еднакво. Ясно е, че няма как винаги да са съгласни с лидерката. Само че тези различия трябва да бъдат превръщани в предимства, а не в самоубийствени практики. Ако БСП е привлекателна с нещо, то е именно със своята вътрешнопартийна демократичност. Социалистическата партия отдавна е единствената сериозна политическа сила, в която изказването на лично мнение не е повод за изключване. Този модел задължително трябва да бъде запазен. Защото е привлекателен за избирателите. И фактът, че Нинова беше преизбрана с такова голямо мнозинство, изобщо не е повод да бъдат потискани критичните към партийното ръководство мнения. Тъкмо обратното. Корнелия Нинова ще стане много по-симпатична на избирателите, включително и на тези извън БСП, ако отправи следното послание: да, признателна съм за подкрепата, която получих, и в същото време ще се вслушвам и в мненията и на хората, които не са гласували за мен. Ето такова трябва да бъде поведението на далновидния партиен лидер. На човека, който не просто иска да ръководи най-голямата опозиционна сила, а прави всичко възможно партията му да спечели изборите и да управлява. Нинова само ще спечели, ако отхвърли съветите на всевъзможни „доброжелатели“, които я карат едва ли не веднага да обяви „нощ на дългите ножове“ и веднъж завинаги да се разправи с вътрешнопартийните си опоненти. Подобно действие само би задълбочило партийното разделение и би било сигурна гаранция за поредната изборна загуба. Победата ще дойде не в резултат на „размахване на ножове“, а когато избирателите видят, че партията е сплотена.

БСП в никакъв случай не бива да се отказва от толерирането на различните гледни точки, но и не бива подобни различия да се превръщат в кървави междуособици. Това е особено важно на фона на нещата, които предстоят да се случват в лагера на основния противник на социалистите. Решението на Цветан Цветанов да участва със своя партия на предстоящите избори неминеумо ще предизвика сътресение в редиците на управляващите. В ГЕРБ има много хора, особено на по-ниските нива на партийната йерархия, които не са доволни от положението си. Досега тези хора си мълчаха и търпяха поради простата причина, че нямаше къде другаде да отидат. Новата партия на Цветанов е шанс за тях. По-добре пръв на село, отколкото последен в града, нали? Пък и доста от тези хора дължат влизането си в политиката именно на бившия Втори в ГЕРБ. Така че е логично да се надяват именно той отново да подпомогне политическото им бъдеще. Заради лидерските качества на Бойко Борисов ние дълги години възприемаме партията му като едно монолитно цяло. Като структура, която е неподвластна на цепене. Само че това състояние няма как да продължи вечно. Процесът на роене е неизбежен. Цветанов без съмнение ще откърти някакви парчета от доскоро монолитния блок. И тъкмо на фона на това предстоящо „къртене“ е важно БСП да промени представата на обществото за нея. Важно е да не бъде възприемана повече като сборище на „вечно каращи се старци“. Важно е да убеди избирателите, че на нея може да се разчита. Че независимо от всички вътрешни различия има една обединяваща цел. И тази цел е не просто победата на изборите, а промяната на начина, по който се управлява страната. А управлението трябва да се промени така, че в центъра на вниманието да са нуждите не на приближените до властта олигарси, а тегобите на обикновените хора. Именно това трябва да е основното послание на една лява партия.

Една истинска лява партия трябва да поставя в центъра на своето внимание именно интересите на нормалните трудещи се хора. Има достатъчно други формации, които да се грижат за интересите на едрия бизнес или за драмите на джендър-малцинствата. Ако една партия се срастне с олигархичните кръгове по начина, по който това се случи с ГЕРБ, около нея постоянно ще избухват скандали. Случаят с Васил Божков е емблематичен в това отношение. След като дълго време неговите интереси и тези на управляващите се припокриваха, настъпилият разрив предизвика такава криза, с която и до този момент ГЕРБ не успява да се справи. Ето защо БСП в никакъв случай не бива да пада в подобен капан. Не бива да счита, че щом е постигнала някаква договорка с големия бизнес, значи си е решила всички проблеми. Другата опасност пред социалистическата партия е да стане изразител на някакви слаборазбираеми за нормалните хора интереси на сексуални малцинства. Хубавото е, че с категоричния отказ да приеме Истанбулската конвенция БСП не тръгна по този път. Показа, че за нея е много по-важно мнението на редовите партийни членове, а не съветите на „ляволибералните“ мислители. Въпросните мислители тогава заклеймяваха БСП, че не била достатъчно „модерна“, и я съветваха да се модернизира по подобие на класическите леви европейски партии. Това обаче, което тези „мислители“ пропускаха да споменат, бе, че именно в резултат на подобно „модернизиране“ класическите леви партии в Европа загубиха огромна част от електората си . Ако и БСП беше тръгнала по този път, сега избирателите ѝ щяха да са по-малко и от тези на някоя партия, изразяваща интересите на „градската десница“. Социалистическата партия трябва да отстоява основно интересите на нормалните трудещи се. Ако избегне както самоубийствената прегръдка с олигарсите, така и затъването в джендър-идеологията, БСП ще има всички шансове да управлява успешно.