Петър Кичашки: Електронното гласуване е лабораторна тема. Истинската тревога на хората са бедността и социалното неравенство
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Петър Кичашки е юрист, граждански активист и правозащитник. Изпълнителен директор е на Института за модерна политика и е един от учредителите на гражданското Движение „Модерна България“. Работил е като координатор за Южна Европа на Европейската мрежа за независим живот, като е отговарял за организации работещи в сферата на правата на хората с увреждания в 11 държави. Водил е и е спечелил десетки дела за достъпна за хора с увреждания градска среда.
Г-н Кичашки, Вие сте граждански кандидат под номер 9 в листата на БСП Лява България в София, която е с номер 39 в интегралната бюлетина. Какво искате да се промени в София, защо се кандидатирате?
Аз съм граждански кандидат, издигнат от Движение „Модерна България“ в рамките на нашето партньорство с БСП. Ние сме активна гражданска среда, която е вън от грантаджийските схеми на „назначеното“ гражданско общество. Като такива, ние ясно осъзнаваме, че битката за промяна минава само през ляво политическо представителство и затова сме партньори на левицата и работим рамо до рамо, за да се случи промяната в столицата. Ако питате за личната ми мотивация, то аз съм част от битката за промяна на София по редица причини, една от които обаче е особено ключова и искам да акцентирам върху нея. Искам на тези избори да се чуе ясно и на висок глас, че не може в София при бюджет от милиард и половина да има деца, които си лягат гладни! Не може при бюджет от милиард и половина да има възрастни хора, които мръзнат цяла зима! Не може при бюджет от милиард и половина да има родители, които се чудят как да изпратят децата си на училище! Толкова е просто. Сигурен съм, че София може да се промени и да се обърне с лице към хората и да се грижи за тях, а не както до сега – да се грижи само за себе си и за придворния си едър капитал.
Не може да отречете, че много неща се направиха в София. Булеварди, улици, кръгови, околовръстния път, метрото. Лошо ли е, че се подобрява инфраструктурата на града?
Категорично не е лошо, разбира се. Напротив, хубаво е, че се инвестира в инфраструктура. Това, което намирам за проблем обаче, е, че се инвестира само и единствено в инфраструктура. Не може преобладаваща част от бюджета да отива за инфраструктура, докато за социални дейности се дават едва 10 милиона на година. И то знаете ли как се харчат? В една програма, кръстена „Асистенти за независим живот“, която заради липса на финансиране има 800 ползватели и 500 души в списък на чакащи, т.е. съотношението е почти едно към едно. Другото перо, по което се харчат парите за социални дейности в София, е т.нар. „социален патронаж“. Най-шокиращото в тази „услуга“ е, че тя има 1600 ползватели, а администрацията на предприятието „Социален патронаж“ е... 255 души! Директори, заместници, секретарки, шофьори, въобще по численост на персонала може човек да реши, че София си има едно цяло обособено Министерство на социалния патронаж. С други думи – не само че се дават едва 10 милиона за социални дейности, но и това, което се дава, се харчи безобразно. И още нещо – казваме, да, хубаво е да има инфраструктура. Но нека си отговорим ясно на следния въпрос – кое прави града град? Мостовете? Метрото? Кръговите? Не. Хората! Хората правят града град. Затова ние казваме – трябва да се инвестира в хората, а не само в асфалт и мантинели.
Заедно с местните избори обаче се задава и референдум „ЗА“ или „ПРОТИВ“ електронното гласуване. Вие застанахте срещу гласуването по Интернет. Защо?
Електронното гласуване е една дъвка, която се вкара в публичното пространство от привържениците на президента Плевнелиев. Една напълно изкуствена тема, която няма нищо общо с дневния ред на обществото. Гласуването по Интернет е тема на двадесетина трамбовчици по жълтите павета, но въобще не касае реалните проблеми на хората. Но нека отговоря и по същество – първо, нека сме наясно, че електронното гласуване не е някаква световна тенденция и видите ли ние трябва да се закачим към нея. Напротив! Редица развити държави, сред които Великобритания, Ирландия, Франция и други, изрично се отказаха от електронното гласуване. В света такава възможност има само в Естония и там също има редица проблеми. Един от най-фрапантните е сигурността – учени от Мичиганския университет, който е един от най-престижните в света, доказаха по категоричен начин в свое изследване, че електронното гласуване в Естония може да бъде пробито и то на няколко места. Но има и друго, което е не по-малко съществено – у нас, както вече сме отбелязвали нееднократно, има системен проблем с контролирането, купуването и продаването на гласове. В условията на епидемия от контролиран и купен вот, ние дискутираме дали да не улесним търговците на гласове, а това е абсурдно. При електронно гласуване те просто ще съберат електронните подписи на гласоподавателите и ще гласуват вместо тях. Чисто, просто, ясно. Няма да има нужда от сложни индиански нишки и други екстравагантни системи за проследяване на „правилното“ гласуване. Просто самите търговци ще гласуват вместо хората. Защитниците на електронното гласуване не можаха, при все цялата си претенция за всезнание и всеможене, да отговорят на това как гарантираме сигурността и тайната на вота, при положение че гласуването няма да се извършва в контролирана среда, каквато имаме при обикновеното гласуване – има тъмна стаичка, има баланс на интересите на разнопосочни политически субекти във всяка Секционна избирателна комисия и т.н. Смятам, че хората въобще няма да си направят труда да гласуват на този референдум, което ще потвърди това, с което започнах – тази тема просто е едно лабораторно упражнение на шепа самозабравили се и скъсали с действителността хора, но е далеч от реалните проблеми на гражданите.
