Последвайте ни в Google News Showcase
Както и да се променя светът, каквото и да се случва, ценностите на детето са едни и същи- от памтивека до днес. Безрезервна обич, подкрепа, сигурност. Детето има нужда от семейство, защото само то може да ги осигури. А когато обстоятелствата са лоши, когато детето е обречено на изолация заради отхвърляне, заради заболяване или крайна бедност, на помощ идват хората, които поне донякъде могат да ги компенсират.
Около сто семейства са в полезрението на Комплекса за социални услуги на деца и семейства в Пловдив- една структура, която от десет години все повече се утвърждава и разширява дейността си. Директор от самото начало е Недка Петрова, а в Деня на християнското семейство днес там имаше тържество. В публиката са все семейства- макар и не в класическия им вид. Осем са майките с малки деца, които намират подслон в звеното за майки с деца. Там имат нужда от много неща, но основното е налице- детето не е изоставено в родилния дом заради невъзможността на майката да го гледа, поне временно- до година, тя има подкрепата на центъра. Тук са приемните семейства, които осигуряват истинска топлина на деца, чиито родители нямат възможност да полагат грижи или пък са ги изоставили. В ход са осиновявания точно от тях, а когато бебето от първите си дни е отглеждано не в стерилната среда на социалните домове, а в истински дом, развитието му отговаря на месеците и нещата протичат по-гладко. В публиката днес бяха и семейства, чиито деца имат диагнози, обричащи ги на самотно отглеждане по домовете. Само че тук те намират и приятелчета за игра, и интересни занимания, а родителите им научават как да се справят с различни ситуации. Тук бяха и няколко непълнолетни майки. Гледката на 15 годишно момиче, което дори изглежда по-малко, прегърнало бебето си, не може да те остави равнодушен. Усилията да се предотвратят детските бременности сред малцинствата може и да дават някакъв резултат във времето, но когато и майката, и детето вече са налице, се иска нещо друго, освен осъждане и поучителни слова. Станалото станало, поне с помощта на социалните работници и малката майка, и бебето и да растат възможно най- нормално.
Не са днес тук семейства от селата край Пловдив, които живеят в крайна бедност, казва Недка Петрова. И техните деца са във фокуса на вниманието на социалния комплекс, но грижите са много трудни, защото в повечето случаи става дума не само за крайна бедност, но и за крайна примитивност в бита и отношенията.
Днес всички, които дойдоха, наистина се забавляваха. Социалният комплекс привлича и доброволци- наскоро ученици от Математическата гимназия събраха с акция играчки за децата. На няколко маси имаше и почерпка- забележителна с това, че е приготвена в дома, в семейството. И не е за чудене, че символичната първа награда за най- вкусна манджа бе дадена на баба Илимонка. Свинско със зеле, това се оказа победителят- защото мирише, и мирише на семейство, единодушни бяха всички.
Има всякакви семейства, споделя още Недка Петрова. Не всички са еднакви, а тези, за които се полагат грижи в комплекса, обикновено са съвсем нетипични. Но и те са създадени, за да дадат на детето онова, от което се нуждае- топлина, обич, сигурност. И това дава смисъл на цялата работа.
