ПИК TV: Трендафил Акациев възкръсна за рождения ден на Павел Поппандов - публиката го аплодира час и половина! (СНИМКИ)
Актьорът юбиляр изнесе виртуозно уан мен шоу, благодари на съдбата, че го е срещнала с Недялко Йорданов
Последвайте ни в Google News Showcase
Легендарният спектакъл на театър "Възраждане" - "Трендафил Акациев", възкръсна за 70-ия рожден ден на Павел Поппандов. Актьори, кинаджии, интелектуалци и почитатели изпълниха до краен предел модерния салон на бившето кино "Левски", за да се насладят на таланта на големия актьор.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Осъвремененият моноспектакъл "Трендафил Акациев - поет на соцреализъма и демокрацията" бе специалният подарък на поета Недялко Йорданов за Павката, който навърши 2 х 35 години.
Пременен в прочутата си железничарска униформа като член на партия БДЖ, Поппандов демонстрира висша актьорска класа, като 90 минути разиграваше виртуозно уан мен шоу и ту разсмиваше, ту просълзяваше публиката.
С гениалните рими на народния поет Акациев и невероятните си импровизаторски способности Павката превърна спектакъла в незабравимо емоционално преживяване за зрителите. Хитовите "Ода за теляка", "Шише в кьоше", "Баба и боклук", "Железничарско интимно" буквално взривиха залата, а аплодисментите не стихваха от начало до край.
Народният поет Акациев изненадващо обяви, че и той е бил канен за кандидат-президент, но отказал на своята партия БДЖ /Безгрижен Демократичен Жевот/, тъй като нямал сили да се бори с конкуренти като Митьо Револвера.
Големият сюрприз на финала бе стихотворение, написано от самия Поппандов, което изненада дори Недялко Йорданов. Павката, който нарича Недялко своя учител в театъра, покани поета на сцената, за да му благодари. "Недялко Йорданов е човек, на който толкова много, много дължа. Съдбата бе така благосклонна да ме срещне с него и съпругата му Ивана Джеджева, с която сме си партнирали дълги години. Искам да му благодаря пред всички вас", каза Поппандов.
"Павел ме изненада с това, което е написал, значи той е и поет, а никога не ми е казвал - разкри Недялко Йорданов. - Искам да го поздравя с това, че дойде в моето десетилетие. Това е най-хубавото десетилетие. Пред, пред, предпоследното - седемдесетото. Аз съм на 76, той ще ме догонва. И понеже в крайна сметка вървим, вървим, вървим нагоре, искам да ви кажа нещо като басня. Една мечка се катери по дървото. Катери се, катери се, стигне до половината, хързулне се надолу. Пак се катери упорито, кожухът и одран, ноктите и в кръв, но тя се катери. Отгоре стои гаргата и я пита: "Бабо, Мецо, защо се катериш по това дърво?". Мечката отговорила: "Искам да стигна върха, да си ям круши". Гаргата казала: "Ама това не е круша, това е топола". "Аз крушите си ги нося", отвърнала мечката".
"Благодаря ви за истинската подкрепа през всичките тези години, в които сме се срещали - обърна се накрая Поппандов към екзалтираните зрители, които станаха на крака. - Защото нашата професия е такава - може майка ни и баща ни да са ни родили, но публиката е тази, която ни отглежда. Публиката е тази, която ни храни, която ни поддържа и... която може и да ни свали. Затова още веднъж ви благодаря и ви пожелавам от сърце да сте здрави", казва развълнуван Поппандов под ураган от аплодисменти и възгласи "Браво!".
Големият сюрприз на финала бе стихотворение, написано от самия Поппандов, което изненада дори поетът Недялко Йорданов
