Писателят Христо Стоянов разби Кирил Петков: Този леко навлажнен поглед, напомнящ Гретхен, слугинята на Маркс, която е готова да забременее от него, защото знае, че Енгелс ще припознае детето
Последвайте ни в Google News Showcase
Служебният кабинет на Стефан Янев е на път да стане не само най-скандално управляващият, белязан с чистки и "изчегъртване", но и най-осмиваният. Министрите му - кой от кой по "достойни", станаха обект на народната "любов", а социалните мрежи изобилстват от коментари по техен адрес. Едни атакуват тяхното раболепие към "господаря" от "Дондуков"2, други - двойния аршин и саморазправата с неудобните, трети - очевадните гафове, които правят.
Ето как писателят Христо Стоянов вижда възпитаника на Харвард - икономическия министър Кирил Петков:
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО Е ГОТОВ ДА ИЗПЛУВА ОТ ОЧИТЕ СИ
Аз лично не смятам, че Кирил Петков е нормален. Разбира се, че не е и от тези, които трябва да бъдат диспансеризирани. Начинът, по който говори напомня за дилетант, който иска да убеди себе си. Или по-скоро за човек, който се опитва да се самонавие да свърши нещо, защото му липсва убеденост в правотата и в ползата от идеите. Това размахване на ръцете, което говори за неубеденост в излаганата теза. Усмивката, която показва нескрито желание да учи в Харвард, нежели на завършил в Харвард.
Този леко навлажнен поглед, напомнящ Гретхен, слугинята на Маркс, която е готова да забременее от него, защото знае, че Енгелс ще припознае детето.
Това е най-дълбоката мисъл, която мога да прочета от този поглед. Дори когато заговори за язовири тези очи напомнят шлюзове на източван през тях язовир. Има нещо кално и хлъзгаво в тези очи. Очи на роб, който, по нареждане на господаря си, може временно да стане диктатор. Но само по нареждане на господаря. Той не е сигурен в това, което прави, но го прави с престараване, защото знае, че само така може да бъде забелязан и похвален пред строя.
Ако се върнем малко назад, към детството, ще видим "зубър", който ще даде на съученик да препише по време на класно, но го прави, за да го натопи пред учителката си. Нещо като човек, който би те удавил в изпразнен язовир... Той няма идеи, той има заучени решения. И в момента, в който не излезе сметката е готов да се откаже. Ако, разбира се, има кого да натопи за това. И в момента това прави. Топи ГЕРБ, за да се хареса от една страна. А от друга, защото никога не би могъл да събере смелост сам да се реши да направи нещо...
А сега включете телевизора и го вижте...
Той ще изплува от наводнените си очи, готов да ви се усмихне така, както само той може да го направи, за да се хареса на господаря. А на вас ще ви се усмихне, защото този тип човек във всеки съзира бъдещия си господар. Заради това ще изплува и от собствените си очи...
