Писмото на ПП и "Обнови Европа" срещу България - върховна наглост и връх на двуличието. Защо нямаше реакция, когато арестуваха незаконно Борисов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Писмото на Валери Айе, председателка на либералната група "Обнови Европа" в ЕП, в което тя приканва Европейската комисия да спре еврофондовете по ПВУ за България, е върховна наглост и връх на двуличието. Нисколегитимната Айе, чиято партия "Ренесанс" успя на последните европейски избори във Франция да спечели едва 14%, си позволява пряко вмешателство във вътрешните работи на България.
Това пише в свой коментар за "Епицентър" международният анализатор Веселин Киров.
На френската бюрократка е редно да бъде напомнено, че България е суверенна държава, в която има разделение на властите и съдебната й власт е независима. Ако има някакви нередности около задържането на варненския кмет Благомир Коцев, то неговата защита има всички права, да обжалва, в това число и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и да предяви необходимите доказателства в своя защита.
Навярно на г-жа Айе не и е убягнало, че в собствената ѝ държава президентът Саркози беше осъден току-що на 5 години затвор и поради недъзите на френската наказателна процедура Саркози ще трябва да лежи месеци в затвора, преди да има право да обжалва пред апелативния съд на страната.
Подобна е и ситуацията с лидера на френската опозиция и първа политическа сила в страната Марин Льо Пен, която беше осъдена преди месеци и това за момента я възпрепятства да бъде кандидат за депутат и за президент. Нейната присъда е много удобна за френските власти, чийто представител е самата Айе.
Въпреки тези събития във Франция не сме видели г-жа Айе да се загрижи за собствената си държава, преди да раздава справедливост другаде по Европа чрез доноси. Ако някой съдебен модел е компрометиран, то е именно френският – осакатен и лишен от истински гаранции за правата на подсъдимите.
Искането за спиране на еврофондовете към България заради ареста на варненския кмет Благомир Коцев е не просто крайна, а и опасна теза. Европейските средства не са партийна касичка и не трябва да бъдат поставяни под въпрос всеки път, когато политическите интереси на дадена група в ЕП се почувстват засегнати. На този фон, ако се докаже, че български евродепутати от "Обнови Европа" са правели доноси против страната си на Айе, то изводът може да е само един – те са готови да работят срещу собствената си държава, стига това да обслужва партийни цели.
Редно е да се припомни, че Бойко Борисов беше арестуван през март 2022 г. в България, и то незаконно по статии от Гугъл, но въпреки това тогава реакция от евролибералката Айе и нейните колеги нямаше, което доказва двойните стандарти, които тя и групата и прилагат спрямо България.
Институциите в ЕС вече са показвали колко разрушително е, когато еврофондовете се превръщат в оръжие за политически шантаж. Унгария и Полша неведнъж бяха подлагани на финансови блокажи под претекст за върховенството на закона, докато всъщност ставаше дума за политически сблъсъци между консервативни правителства и либерално-доминирани европейски институции.
Резултатът беше задълбочаване на разделението в Съюза и отчуждаване на цели общества от европейския проект. Например в момента Унгария плаща по един милион евро на ден глоба, за това, че не иска да приема мигранти на своя територия, а отделно са ѝ блокирани още 18 милиарда еврофондове по въпроси, отнасящи се за върховенството на закона (според брюкселските разбирания).
Другият аргумент на либералите в ЕП, че липсата на действащ кмет във Варна е риск за националната сигурност, е абсурден и комедийно пародиен. Националната сигурност не зависи от един човек, колкото и важен да е неговият пост. Гаранти за сигурността са институции като ДАНС, прокуратурата, армията, жандармерията и полицията. Да се внушава, че Варна е уязвима заради съдебното положение на кмета, е чиста спекулация.
Ако Европейската комисия реши да замрази плащанията по ПВУ и повтори унгарския и полски сценарий спрямо България, ще се отвори нова пукнатина в европейската интеграция. Българските граждани ще започнат да възприемат ЕС не като съюз на равноправни държави, а като инструмент за наказания, диктувани от партийни лобита в Брюксел.
Това ще подхрани евроскептицизма и ще създаде усещането, че средствата, които принадлежат на България по право, могат да се превърнат в заложници на политическа конюнктура. Не по-малко важно е, че подобна практика демотивира реформите. Когато една държава вижда, че усилията ѝ се неглижират и че дори изпълнението на поставените условия не гарантира достъп до фондове, тогава изчезва стимулът за реални промени. Вместо да окуражи стабилността и развитието, подобна политика може да доведе до блокаж и институционално бездействие.
България не трябва да позволява бъдещето й да бъде заложник на партийни интриги в Брюксел. Еврофондовете принадлежат на българските граждани и трябва да служат за модернизацията и развитието на страната.
Европейската комисия е длъжна да бъде пазител на равнопоставеността, а не инструмент на либералните лобита и партийни интереси.
