„Крадци на пултове” прецакаха държавната ни глава
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По-големите (на години) читатели сигурно помнят, че едно време като ученици, когато го закъсвахме я с неизвинени отсъствия, я със слаби бележки, просто крадяхме дневника. А понякога и направо го изгаряхме.
Ако ни хванат – намалено поведение. Ако обаче не – всичко беше наред и поставяхме „ново начало” на щастливия калпазански живот.
Уви, новите технологии лишиха съвременното поколение от подобни удоволствия. Но пък дадоха модерни възможности. Миналата седмица например част от депутатите от ГЕРБ май си откраднаха... пултовете за гласоподаване! Слава Богу, че не ги и изгориха. Но все пак „кражбата” им, нежно обяснена като „техническа повреда” (ама точно в определен момент и при определено гласуване) свърши добра работа – да се бламират част от предложенията на държавната ни глава за референдума.
Та от тази гледна точка главата ни досущ замяза на коварно продадена невеста. Цялото реформаторско войнство воглаве с герберите енергично се кълняха, че идеите й са и техни, че не само застават, но и стоят непоколебимо зад тях, пък изведнъж се оказа, че всъщност заеха позицията „изотзад” на държавната ни глава. В смисъл, прее..., пардон, прецакаха я.
Колкото обаче и да е странно (обикновено съм опозиция на всички управляващи), в случая и аз заставам плътно до тях. Защото „гениалните” референдумни идеи на главата ни всъщност са една още по-гениална безсмислица. А още по-точно – гениална глупост на изгубена (или загубена) Станка.
Задължителното гласуване го има само в две от 28-те държави – членки на ЕС – Белгия и Гърция (не броя тук „градът-държава” Люксембург). Общото между тях е, че и в двете съществува, но не работи.
В Белгия – защото процедурата по санкциониране на негласувалите (глобата на хартия е 1 000 евро) излиза на данъкоплатците много по-скъпо, ако глобените започнат да я обжалват. Представете си – тя минава през три инстанции, всяка от които струва много повече пари, отколкото самата санкция. Поради което (и за по-евтино) практичните белгийци просто не я прилагат...
В Гърция – защото избирателят има право да избере къде да гласува – по настоящ или по постоянен адрес. И ако заяви второто, държавата е длъжна да плати разходите му за пътуване.
Хайде сега представете си картинката, при която (примерно) 100 000 изселници в Турция заявят, че искат да гласуват по постоянен адрес. Досега масрафа им го поемаше ДПС. Естествено, от нашите пари, които му даваме като на партия. Сега обаче то ще ги прехвърли пак върху нас, ама по отделна сметка. Сиреч, ние, данъкоплатците, ще плащаме хем партийните му пари, хем и „изборната екскурзия” на изселниците до родните им места в България...
Та ако това е замисълът на държавната ни глава – ние да спонсорираме електората на ДПС от Турция, аз наистина изцяло заставам в редиците на „крадците на пултове” от ГЕРБ.
Тук главата ни, ако разполагаше с такава и на раменете си, би я накарало да се замисли и върху моралната страна на въпроса. А именно, че негласуването всъщност също е гласуване. Не харесвам нито една партия и не гласувам! Пък и каква е разликата, ако насила ме замъкнат до урната и аз пусна невалидна бюлетина? Нали резултатът ще бъде същия, както и ако не отида? Така впрочем са го преценили в другите 26 държави от ЕС, поради което и не прилагат принципа за „задължителното гласуване”...
Не по-малко глуповато звучи и вторият въпрос, предложен от главата ни – за прословутия „мажоритарен елемент” при избирането на депутатите. Глуповато поне по три причини.
Първо, защото той съществува и сега – т. нар. „преференциална система” всъщност дава право на избирателя да си избере не само партията, която предпочита, но и човекът от тази партия, който си харесва. Вярно, стават и грешки (последната се казва Баракова), но вината не е в системата, а в невежеството на онези, които гласуват. Но все пак беше за първи път на парламентарни избори, може и да се научат. Пък може и партиите да се научат да не ни втълпяват номера на бюлетината си...
Второ, защото ние този мач с „мажоритарния елемент” вече сме го гледали през 2009 година, когато избирахме 31 „мажоритари”. Някой да си спомня кои бяха? И с какво бяха по-различни от „пропорционалните овце”, които влязоха в парламента с „партийните” листи?
И трето, и го казвам вече от личен опит. През далечната 1990 година аз бях избран като мажоритарен кандидат от 192 софийски избирателен район. И както влязох нафукан в парламента, тутакси ме извика ръководството на партията. И, тихо съскайки, ми обясни да не си въобразявам кой-знае какво, защото без Партията съм щял да гледам парламента през крив макарон. Демек, „мажоритар” си до прага на Народното събрание, после ставаш един от „редовите бойци на Партията”!
Та и от тази гледна точка идеята на държавната ни глава за „мажоритарен елемент” е хем стара, хем тъпа. Намекна му го и Местан, когато предложи всички да депутати да бъдат избирани мажоритарно. Нали си представяте как би изглеждал подобен парламент? 110 гербери, 70 турци и 60 социалисти (примерно). Т.е. готова нова „тройна коалиция”...
Колкото до единствената идея на държавната ни глава, която мина – тази за електронното гласуване, да се прави за нея референдум е просто излишно. Тя може да мине само с една най-елементарна поправка в Изборния кодекс. Пък ако някой депутат се окаже против, веднага може да му се кресне, че така е в цяла Европа. Което, освен всичко друго, си е и самата истина.
И навсякъде е ставало без референдуми, сиреч, без да се трошат още 20 млн. излишни левове (толкова струва един референдум).
А иначе допитванията до народа са нещо хубаво и правилно. Стига обаче да са по съществени въпроси.
Не попитаха народа иска ли в НАТО, и останахме единствената му нова членка без допитване по този жизнено важен въпрос.
Същото се случи и с членството ни в ЕС – пак го решиха „там горе”. И пак без референдум.
С което искам да кажа, че в конкретния случай „крадците на пултове” постъпиха абсолютно разумно, като по същество бламираха самата идея на държавната ни глава за референдум по три теми, две от които – глупави, а третата – излишна.
Защото тя наистина си е тъпотия. А още по-ясно – откровена демагогия на една изгубена във времето си Станка...
