Плевнелиев наложи вето за инвестициите

Президентът Росен Плевнелиев налага вето върху текстове от Закона за насърчаване на инвестициите. Той оспорва преходните и заключителните разпоредби, които налагат промени в Закона за чужденците у нас и в този за българското гражданство. Държавният глава счита, че новите условия, приети в Закона за чужденците, създават една допълнителна пречка пред чуждестранните инвеститори, съобщават от прессекретариата на Дондуков 2. Плевнелиев е против новите правила, които въвеждат ненужно завишени изисквания за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване. Според промените желаещите това, трябва да са внесли в капитала на българско търговско дружество най-малко 4 милиона лева като съдружници или акционери с поименни акции. Те трябва да притежават 50 % от капитала на дружеството, в резултат на което да са извършени инвестиции в размер не по-малък от 4 милиона лева и са разкрити най-малко 50 работни места за български граждани. Президентът се позовава на анализ в страните от ЕС, който показва, че те са несравнимо по-облекчени по отношение на изисквания, при които се получава право на пребиваване. В Ирландия и Гърция се изискват 300 хил. евро; в Естония - 63 900 евро; Германия - 250 хил. евро и създадени 5 работни места. Освен това, световната практика показва, че този инструмент се използва за стимулиране на инвестициите в по-бедни райони и такива с по-висока безработица. В България са трите най-бедни региони в ЕС, се посочва в позицията на президента. Според Плевнелиев новото изискване е във вътрешно противоречие с някои от останалите текстове на закона. От една страна, той предвижда възможност да се даде разрешение за постоянно пребиваване при вложени 1 млн. лева в българска кредитна институция по договор за доверително управление, а от друга - за реална инвестиция се изискват 4 милиона лева и 50 работни места. Президентът смята, че този подход за даване на българско гражданство не отчита същността на гражданството като политическа и правна връзка на лицето с държавата. Тази връзка имала траен и устойчив характер и от нея произтичали редица права и задължения, а българското гражданство вече означава и такова в ЕС. "Преценката за това дали да се даде гражданство или не, не може да почива на финансови аргументи", е мнението на президента. Той твърди, че това е различен институт, "той не е свързан по своята природа с правото да посетиш или да пребиваваш в една държава и спрямо него е погрешно да се прилага същият модел като при пребиваването".