Роско като Бетина Чампоева в ранните и години
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Плевнелиев май откачи. Ако беше лято, щях да помисля, че президентът /прости Господи/ на България Росен Плевнелиев е слънчасал. Но той не е слънчасал. Спомням си преди много години, беше 98-а или 99-а година. Жорж Ганчев от БББ задава парламентарен въпрос на Евгений Бакърджиев, който е вицепремиер в първия кабинет на Иван Костов. Бакъра отговаря, но Жоржи нещо не е доволен и се опитва да го засече: „Г-н вицепремиер, не ме правете на луд“.
Бакърджиев с характерното си непоклатимо спокойствие и отрепетиран глас му казва: „Г-н Ганчев, никой не Ви прави на луд, това е Вашето естествено състояние“. Сетих се за тази случка покрай последните въртоглави изпълнения на „Нещото“, което ни тропосаха на върха на държавата. Май има право проф. Людмил Георгиев, който от година настоява, че този е „естествен идиот“. Такъв се е родил, такъв е израснал, такъв го инсталират тук и там било като министър, било като президент.
Нека поставя един акцент, който мисля, че днес придобива особена важност –внимателно да помислят всички, които месеци, че и години наред ни надуват главите с предложението за президентска република. Според тези нехайни за бъдещето ни хора, преформулираме ли републиката си в президентска такава и току-виж сме решили най-болезнените и упорити проблеми. Не, другарки и другари, всеки опит да се търсят алтернативи на парламентарната демокрация в България представляват пар ексаланс алтернативи на свободата. В условията на сегашното ожесточаване на нравите, авторитарна и тоталитарна политическа и институционална традиция по тези земи, в комбинация със силно изпростялото население, това ще бъде нищо повече от покана за гражданска война. И още – ако ще има президентска република, то тогава нали сте наясно, че начело може да е Росен Плевнелиев. Или негово по-лошо копие.
Представята ли си цялата изпълнителна власт в ръцете на един естествен идиот. Ама какво говоря, та ние вече два пъти, за два и половина-три месеца, имахме възможност да наблюдаваме почти реален експеримент с квази президентска република. Откачалката назначи два пъти лично подбрани от него премиер и министри. Ха да видим сега може ли от нещо, което ежедневно дава позивни, че не е на център, да се пръкне друго – читаво например. Не, не може. От нищото се получава пак нищо, са казали мъдрите римляни и случаят „Роско“ е едно от най-непоклатимите доказателства за това. Като го слуша човек и аха да му се върже на „антикомунизма“, „проатлантическото“ говорене, на придиханията /съща Бетина Чампоева в ранните й години/, с които описва „възмущението“ си от Живков и лъжите му. Ако има световно състезание по наглост, безмерно нахалство, акомпанирани с демонстративна олигофрения – нашият човек ще бъде без конкуренция. Радетелите за президентска република отсега нататък нека се сещат всеки пък за „Нещото“, когато отново решат да ни досаждат с глупавите си предложения. Защото този тип първия път ни насади за служебен премиер секретният сътрудник на РУМНО Марин Райков. Същият, без да му мигне окото, през април миналата година изтърси: „Темата за ДС е чалгата на прехода“. Нали помните култовото „Министър Райков, предлага на премиера Райков, да предложи Марин Раков, за посланик в Рим“. Такова не се е раждало в ничия кратуна преди това. Този го реализира и днес си лайфи на Запад, а Вие лайпайте мухите. Гледайте какво става по-нататък. За втори служебен премиер „Нещото“ назначи другаря Чисташки – апотеоз на политическия бояджилък, гръбначна гъвкавост и безмерност в пълзенето. Само и само да се запишеш в „историята“. В коя история, по дяволите? В онази на най-сгодните подлизурковци и никога неограничаващи се майстори на политическата мимикрия и нагаждачество ли? И забележете, хората на Чехлю до един са все от една и съща порода – на най-крайните комуняги /преди или след 10 ноември/. Чудя се на бандата на кратунковците, която го лансира и се опитва да внушава, че този бил „знаме на антикомунизма и западничеството“.
Вече нямам съмнение, че цялата клика, която се е строила плътно зад Плевнелиев има за най-важна цел така да окепази всичко свързано с думата „дясно“, че на тази нещастна територия за десетилетия напред да не може дори да се помисли за някаква негова нормална версия. Това целят кукловодите на естествения идиот и той много добре го знае. И съучаства – без свян, без срам, без морал, без принципи, без усет за историческия момент, докато започна да назначава най-близкия си екип. И кого мислите ни натресе там - само бивши висши функционери на ЦК на БКП, младежки активисти бесепари, меверейци и всякакви куки, румнаджии и всякаква подобна гнилоч. За свой най-важен съветник, по националната сигурност, Плевнелиев назначи седемдесет и една годишният ортодоксален комунистически партийно-номенклатурен кадър на „Военно-административния отдел“ на ЦК на БКП Стоимен Стоименов. Този до август 1989 г. е бил инструктор в този отдел, дясна ръка е бил на ген.полк. Велко Палин!
Що за гавра с гласоподавателите си направи Плевнелиев с неговото назначаване. Този човек навсякъде, където е бил през годините на тоталитарния режим като зам.-командир, е бил такъв в качеството си на политически офицер, тоест на проводник на политиката на БКП. През 1984 г. е бил на академичен курс във Военнополитическаат академия „В.И. Ленин“ в Москва! Цербер на същите масови килъри, които днес Плевнелиев се опитва да отрича и го прави го толкова несръчно, че чак ти идва да го ошамариш. Секретар на Плевнелиев по националната сигурност беше Васил Маринов, завършил школата на Държавна сигурност в Симеоново, последния випуск. Същият тип цъфна като зам.-министър на вътрешните работи в правителството на Орешарски, където пък министър на МВР беше Цветлин Йовчев – началник до пролетта на 2013 г. на президентската канцелария. В края на януари 2012 г. „Нещото“ назначи за директор на Националната разузнавателна служба кадрови офицер в Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г. и който /по собственото му признание/ го е уведомил при назначаването си за това. Чудя се що за кръгъл /квадратен, тъпоъгълен/ идиот трябва да си, за да се хванеш на елементарните трикове на хора от сирени, настояващи, че „това е нашият човек“. Не, не е. В историята на поскомунистическа България няма друг такъв екземпляр, който да се е излагал толкова.
Да си бил номенклатура на ВК /Вузовския комитет/ на БКП, на Районния комитет на БКП, на Градския комитет на БКП, да си участвал в избирането на Бюрото на Вузовския комитет на БКП и неговата кадрова комисия и днес да се пишеш борец с режима на БКП, да обикаляш като въртоглав по светините на антикомунистическата съпротива и мъченичество – това е кощунство. Това е недостижима мерзост, за която се носи отговорност – пред избирателите и пред Бога. Както и пред душите на тези мъченици, които този тип осквернява с двуличието и демагогията си. Та Вузовският комитет, неговото Бюро и комисията по кадрите бяха хиените на комунистическата диктатура във висшите учебни заведения.
Съсипваха маса човешки съдби. Чехлю е съучаствал-вдигал е ръчичка и ги е избирал. Някога може и да е бил ирландска пастирка. В края на 80-те е бил гадняр, съсипващ съдбите на нищонеподозиращи български студенти и научни работници. Днес е президент. Заклевам се, че в следващия си живот този ще е торен червей.
