ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В сърцето на Европа, между Саксония и Сардиния, е на път да се оформи един от най-амбициозните научни проекти на нашето време: телескопът Айнщайн.
Телескопът „Айнщайн“ представлява значителен скок напред в гравитационната астрономия, обещавайки да разкрие нови познания за най-дълбоките тайни на Вселената.
Чрез подобряване на способността ни да откриваме и анализираме гравитационни вълни, ще допринесе за по-дълбоко разбиране на космичните явления и фундаменталните закони на физиката.
Телескопът Айнщайн ще позволи за първи път да се изследва историята на Вселената, връщайки се назад във времето към тъмната епоха на космологията, когато звездните и галактическите източници на фотони все още не са се формирали, като по този начин хвърлят светлина върху процесите, характеризиращи тяхната еволюция.
"Телескопът на Айнщайн е важен от научна гледна точка, защото ще ни позволи да изследваме гравитационните вълни и да наблюдаваме вселената в много по-голям обем, в по-големи дистанции и следователно да изследваме в миналото", казва Андреа Конту, физик научен ръководител на телескопа "Айнщайн" в Сардиния.
Ще направи възможно откриването на очаквани, но все още ненаблюдавани явления, като непрекъснато излъчване от неутронни звезди, експлозии на свръхнови и измерване на космологичния или астрофизичния фон на гравитационните вълни.
Ще можем да проучваме начините, по които се образуват черните дупки, техните характеристики и тяхната еволюция.
Още през 1916 г. Алберт Айнщайн предсказва съществуването на гравитационни вълни, произведени от ускорението на големи маси като черни дупки. Едва през септември 2015 г. обаче детекторът LIGO успя да ги открие за първи път. Откритие, което през 2017 г. беше отличено с Нобелова награда за физика.
"Гравитационните вълни носят информация за космически събития, които избягват традиционните наблюдения, защото не излъчват светлина.
Ако вземем два масивни обекта, например две черни дупки, които се движат постоянно една около друга - с това движение те променят космическото пространство и излъчват гравитационни вълни. Айнщайн ни учи, че космоса не е твърдо пространство, а е еластична материя, която може да бъде модифицирана от движението на обектите.
И точно това движение създава гравитационните вълни, които ние успяваме да уловим с интерферометрите, на които е базиран телескопът на Айнщайн. Благодарение на своята чувствителност, обещава да открие нова ера в астрофизиката, правейки видими явления, досега само хипотези от теорията", каза Андреа Конту.
В проекта участват изследователи от цяла Европа, както и множество правителствени институции, начело с Европейската Комисия.
Телескопът Айнщайн беше включен от германското федерално правителство в краткия списък от девет приоритетни научни проекта.
С вече осигурена финансова инвестиция от 1,3 милиарда евро и силна институционална подкрепа, Италия е сериозен кандидат за домакин на телескопа "Айнщайн" и сега проправя пътя за сътрудничество между Германия и Италия за изграждането на инфраструктурата на два телескопа близнаци, в Сардиния и Саксония.
"Проектът предвижда Телескопът да бъде разположен на около 250 метра под земята, за да се сведе до минимум шума от сеизмичната активност и човешката намеса, което ще позволи по-прецизни измервания на гравитационните вълни, генерирани от събития като сблъсъци на черни дупки и сливания на неутронни звезди", коментира Конту.
Ще има 30 км подземни тунели, тръби, през които ще минават светлинните сигнали. Ще има научни лаборатории, изследователски център и посетителски център. Продължителността на работата се оценява на около 12 години.
Кандидатурата на Сардиния е с обекта Sos Enattos в Лула - недействаща мина, където се добиват олово и цинк до 1996 г., район, който има обективно идеални технически характеристики - добре дефинирани профили за тишина и липса на сеизмичност и ниска обитаемост.
Сред основните поддръжници на проекта за телескоп Айнщайн се откроява Джорджо Паризи, носител на Нобелова награда за физика и един от най-авторитетните гласове на международната научна сцена.
Неговите изявления в подкрепа на телескопа Айнщайн предизвикаха ентусиазъм в академичната общност и гражданското общество, като помогнаха за консолидирането на консенсуса около идеята за превръщането на Сардиния в европейски полюс за изследване на гравитационните вълни.
