ПОКЛОН! И те бяха тук, и те воюваха за свободата ни - за безпримерния подвиг на финландските воини-освободители
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес е 3 март. Денят на нашето Освобождение. Освобождение, за което дадоха живота си безброй храбри, смели и достойни люде. Смели люде - руси, украинци, българи, руънци и финландци. Именно за героичното, но малко познато участие на последните в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година, ще стане дума в следващите редове - за 869 финландски войни от Гвардейския батальон, тръгнали на бой с турския поробител за нашата свобода.
Войната вече бушува от няколко месеца. В ранните дни на септември 1877 г. Хелзинки е разтърсен и необичайно развълнуван. Отново се формира прославеният Гвардейски батальон, попълнен е с доброволци и е готов за един дълъг преход до бойните поля на България. На 6 септември батальонът се отправя към казармата, оттам в тържествен строй - към гарата. Това са 24 офицери, 72 подофицери, 719 войници и оркестър в състав 54 души, с 85 оръдия и 93 коня.
На 21 септември те вече са в Румъния. Там за първи път се срещат очи в очи с башибозуците, отведени в плен. И ще възкликнат: "Какви страшилища, какви мародери!". На 3 октомври те вече са на Дунава. Походът им продължава към Плевен.
Карло Бергелин пише до родителите си: "Скъпи родители! Изпращам ви тия няколко реда, с които най-напред искам да кажа, че съм добре, но никой не знае как ще е занапред. Готвим се утре да атакуваме под дъжд от куршуми. Намираме се на две крачки от неприятеля, ето и сега земята се тресе под краката ни от артилерийския тътен, който се носи откъм Плевен. Ако трябва и аз да загина в тази далечна страна, нека бъде така, както ми е отредено. Не бива да скърбите! Ваш Карло, 23 октомври 1877 г., под Плевен".
В първия час на 24 октомври, стигат назначението си - Горни Дъбник. В злокобната нощ, след кратка почивка, те са вдигнати на крак и в две колони се отправят към бойното поле. Гледката е потресаваща! Там лежат над 3000 трупа и двойно повече стенещи ранени, чакащи някой да им окаже помощ. "Момчета, нито крачка назад! Ние сме тук, за да защитим честта на нашата Родина!". И влитат смело в боя... 24 финландски войници остават на бранното поле. Погребани са в една малка дъбова горичка...
"От свъсеното небе свети бледото и безжизнено есенно слънце. Уморени и печални крачим по стихналото сега бойно поле край Горни Дъбник. Гладни кучета и хищни птици са единствените живи същества в това осеяно с човешки трупове поле, чийто господар вече е смъртта. Крачим към малката дъбова горичка, която се подава откъм южната страна, за да се поклоним за сетен път през гробовете на загиналите ни бойни другари", пише войникът Паландер.
После минават Балкана и през прохода Арабаконак стигат до София и Татар Пазарджик. Редиците им оредяват, но те продължават смело - Пловдив, Дермендере, Белащица, та чак до Сан Стефано.
Фелдфебел Лемикайнен си спомня: "Един войник от нашата рота, тежко ранен при Горни Дъбник, беше върнат на лечение в Хелзинки. По-късно пристигна отново с военните резерви в Сан Стефано и когато го запитахме: "Защо пак си тук?", той отговори: "В такова време не може да бъде истински войник оня, който си спи спокойно и безгрижно в своя дом".
У дома, след края на войната, се връщат 541 гвардейци, повечето ранени. Там още 57 смели финландски синове ще починат от раните си. Така техният подвиг, започнал край Горни Дъбник и минал през Балкана, ще намери своя вековечен край в родината на героите.
"Моя скъпа Хилда! Как бих искал да се вгледам отново в хубавите ти очи! Да разкрия пред тебе мислите, сърцето си, което сега в съзвучие бие с твоето. Мисълта за теб не ме изоставя никога и особено, когато слънцето , което отделя нощта от деня, залезе. И аз също така отделям тебе от всички други хора... Моя скъпа Хилда! Всичко може да се случи. Утре може да загина в сражението. Съхранявам твоя образ с голяма нежност в сърцето си, моя единствена, моя скъпа, последна любов. Нека това писмо да ти остане спомен от мен, твоя съпруг, фелдфебелът от 3-та рота на Финландския Гвардейски батальон Йоханес Йернвал. СБОГОМ!", пише до своята жена, малко преди смъртта, в последното си писмо от бойното поле Йоханес (Янне) Йернвал.
...Нека не забравяме техния подвиг. Защото те оставиха всичко, за да дойдат в една далечна страна, за да оставят живота и костите си по бранните ѝ поля. За да ни освободят от поробителя. И за да я има днес България.
