Жените са толкова добри лидери, колкото и мъжете, казва бившият премиер на Сенегал Амината Туре
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Жените по света, в обществения и личния си живот, продължават да бъдат обект на огромна дискриминация. Заради пола си те са обект едновременно на жестоки престъпления и на пренебрежение в обществото. Има много, което може да се извлече от потенциала на нежния пол и избирането на жена на най-високия пост в ООН ще е от изключителна полза за това.
Такива мнения изразиха различни участници в Глобалния форум на жените лидери, провеждащ се в София под егидата на ръководителя на ЮНЕСКО Ирина Бокова. „Жените са толкова добри лидери, колкото и мъжете. Живеем в свят доминиран от мъже без да има причина за това, културна или историческа. Човешкият мозък е един и същ. Трябва да търсим начин обществата да бъдат облагодетелствани от интелекта, който притежават и мъжете, и жените”, заяви бившият премиер и министър на правосъдието на Сенегал Амината Туре.
Докато заема тези позиции Туре е наричана от медиите „Желязната лейди”, подобно на Маргарет Тачър, заради твърдостта, с която покровителства разследвания на корупция по високите етажи на властта. Тя обаче не възприема това в позитивна светлина. „Когато хората нямат обективни аргументи, те прибягват до субективни такива – как изглежда една жена, как говори… Ако една жена е много силна, тя се представя като агресивна. Когато един мъж е силен, това е добър мъж. Трябва да променим тази култура”, смята сенегалката.
„В мирни преговори мъжете почти винаги обсъждат властта и икономиката. Жените повдигат въпросите на реалността в живота – образованието, социалните аспекти. Важно е и двата аспекта да присъстват. Жените повдигат различни въпроси, които не са повече или по-малко, а еднакво важни за бъдещето на една страна”, разкрива друг аспект на женското присъствие в политиката Елизабет Вамер.
Швейцарката има десетилетен опит в неправителствения сектор, където се съсредоточава върху въпросите за бежанците, разоръжаването и разрешаването на конфликти. През 1998 г. създава организацията „Geneva Call”, която цели да ангажира воюващи групировки в различни конфликтни зони със спазването на човешките права. Вамер маркира проблема, че половата дискриминация по определени начини не се упражнява само от мъже.
„Голям е проблемът, че самите жени гласуват за мъже. Често имаш един избирателен списък с мъже и жени в него, а накрая само мъжете биват избрани. Това означава, че жените също са гласували само за тях. Трябва да променим нагласата си и да разберем, че жените са важни в политиката, но и че дискриминацията идва и от двете страни, не само от мъжете”, заяви Вамер.
Мексиканката Кармен Морено е свидетел и участник в политическите процеси за постигане на полово равенство на най-високо ниво. Тя участва в първата конференция на ООН за жените през 1975 година. В момента тя е ръководител на Интерамериканската комисия за жените на Организацията на американските страни (ОАС). „В някои области малко неща се промениха, в други нищо не се промени. Има позитивни промени, но недостатъчни и много бавни. Дискриминацията, липсата на възможности и насилието срещу жени все още са там”, заяви Морено.
Тя си спомня как в началото на политическата й кариера не й е позволено да заеме пост, за който се кандидатира, единствено заради пола й. Това й е директно заявено. През времето политическото представителство на жените се разширява чрез различни мерки, но дискриминацията и жестокостта са там. Министрите посланици в ОАС наскоро приеха специална декларация, осъждаща насилието срещу жени политици, заяви Морено. Актът е провокиран от редица трагични случаи в американските страни. Особено жестоко беше убийството на 33-годишната Хисела Мота на 4 януари тази година.
По-малко от 24 часа след като встъпи в длъжност като кмет на град Темиско, щата Морелос, в Мексико, Мота беше показно извадена от дома си посред нощ и разстреляна пред очите на семейството си. Отговорността за убийството се приписва на местен наркокартел. Ако този случай може да се обясни с цялостно високото ниво на престъпността, нестабилната институционалност и жестокостта на трафикантите в Мексико, то на много места по света жените са в риск от не по-малко ужасни издевателства, единствено заради пола си.
„Миналата седмица поканих в правния факултет на Университета в Пенсилвания легендарната пакистанска адвокатка, която се бори с т.нар. престъпления от чест. В тези случаи жени са убивани от семейни членове заради техни действия, които са видени като нарушаване на семейната чест, независимо дали става въпрос за неодобрен брак или пък за жени, осмелили се да се разделят с определения им съпруг. Те биват убивани хладнокръвно от семействата си. Това се прави в името на обичая и е безнаказано, тъй като в конкретните културни среди тези действия са над закона”, разказва Рангита де Силва де Алвис, която е ръководител на правния факултет на Университета в Пенсилвания.
Тя обръща внимание и на атаките с киселина, в които навсякъде по света цел са почти единствено жените. „Жените биват разглеждани като собственост на мъжа. По този начин стойността им се премахва. Киселината не оставя следи и е много лесно да се сдобиеш с нея. Сега има нови закони например в Бангладеш, с които се контролира продажбата на киселина. Това е от огромна полза", разкри Де Алвис, според която правните училища като нейното имат огромната отговорност да възпитат магистрати и адвокати, които чрез зачитането на върховенството на закона да ограничават дискриминацията.
Голям въпрос е какви законови мерки трябва да осигурят по-голямо полово равенство. „В Сенегал 48% от депутатите са жени, благодарение на закон, който принуди всички политически партии да имат жени кандидати в списъците си. Иначе не могат да участват в изборите”, цитира мерки от родната й страна Туре. По-голямото политическо представителство на пола може би ще доведе до повече мерки и срещу чистата жестокост.
„Важно е да има жени лидери, които да подкрепят законовите действия срещу престъпленията от чест, или киселинните атаки. Това обаче е единият фронт. Трябва да има голяма критична маса от жени, силни женски движения, които чрез гражданските общества да защитават законите и да съблюдават тяхното спазване. Нужни са действия от горе на долу, но и в обратната посока”, обясни възгледите си Де Алвис.
„Трябва да се започне със семейството, където да се изгради самочувствие у младата жена, така че когато достигне юношеството тя да е уверена, че може да успее в живота”, допълва Туре. Въпреки че управленските решения не са всичко, жените лидери, събрани в София, неизменно виждат евентуално избиране на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН като нещо позитивно. „Изборът на Бокова ще е исторически. Една жена генерален секретар ще има огромно влияние върху бъдещите поколения, както върху мъжете, така и върху жените. Изследванията показват, че бащите имат по-големи планове за дъщерите си, когато виждат жени на лидерски позиции”, заяви Де Алвис.
„Тя ще бъде следващият секретар и ние ще сме много горди, тъй като това ще е първата жена на поста. Чувствителността й и опитът й с човешките права и правата на жените ще я направят много добър генерален секретар”, изрази увереността си Вамер.
Самата Бокова постави в центъра на кандидатурата си за високия пост равенството между половете. Мисля, че 21 век трябва да бъде векът на равните права между половете и през този период да се предостави възможността на жените да бъдат равни членове на обществото. Не го казвам само като първата жена директор на ЮНЕСКО. Казвам го, защото мирът и устойчивото развитие са невъзможни без полово равенство. Насилието срещу жени беше игнорирано дълго време и ООН трябва да положи повече усилия за премахването му", заяви Бокова в предварителните си изслушване пред Общото събрание на ООН миналия месец.
"Надявам се Бокова да стане генерален секретар. Имаме нужда от жена на този пост", завърши ветеранът дипломат Морено в София.
