Последвайте ни в Google News Showcase
Мемоарите на големия Павел Поппандов "Значи съм живял" вече се продават в книжарската мрежа на страната. Забележителното четиво припомня славни епизоди от историята на актьора, свързани с "Клуб НЛО", Трендафил Акациев, снимките на десетки култови ленти като "Оркестър без име", "Двойникът", "Равновесие", "Вчера".
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Предлагаме ви кратък откъс от книгата, която можете да намерите ексклузивно в книжарница "Милениум" на "Шишман" 18, да поръчате и на сайта milleniumbg.eu.
Станислав Стратиев беше писал ролите на "Оркестър без име" вече персонално и за всеки. За Велко, за Филип, за Мамалев, за мен. Певицата се търсеше.
Кого ли не изпробваха. Изредиха към двайсет колежки - не става, не става и не става. Включително телевизионната говорителка Инна Симеонова. Но пак не можеха да намерят подходящото момиче. Накрая вторият режисьор - Стойчо Шишков, бог да го прости, и той почина! - се сети за Катето Евро. Тя беше манекенка някаква. И я доведоха горе в киноцентъра. От раз. Просто все едно за нея бе писана тази роля.
Към всеки от нас прикрепиха по един професионален музикант, за да можем да се учим да имитираме убедително. Единствено на Велко, който умееше да свири на акордеон, много бързо и лесно му се получаваше йониката. Казваше, че си я представя като обърната клавиатура на акордеона.
Мамалев и той се понаучи на ударните. Моята задача не беше трудна, защото бас китарата не е като соло китарата на Филип Трифонов, при която трябва да гледаш как перцето минава по струните. Репетициите продължиха доста време. Беше си обаче празник. Все едно че си на почивка на морето.
Имаше забележителен епизод, който въобще не влезе във филма. Десет дни пауза. Чакахме да дойде някаква водоноска, защото искаха в овощната градина, в която сме се разположили да спим, внезапно да завали дъжд. Обаче все не можеха да намерят водоноска, че да я докарат. Предполагам, че организаторите нарочно са разтакавали, защото при социализма се снимаше само денем, плащаше се на ден и за организаторите това си беше далавера: парите си текат, плащат се хотели, командировъчни. И продукцията си върви. В днешно време е абсурд да се случи такова нещо. В западните продукции в онези години също не можеха да си позволят такива паузи.
Снимахме все пак. Имахме абсолютна свобода на действието и дръпната завеса за импровизации.
Там ми свиха страхотен номер. Пристигаме в Шведския хотел във Варна. Имаше епизод, в който – докато чакам Велко, на бара си поръчвам две бутилки кока-кола, защото съм много жаден, и като ми ги донасят, ги изпивам на екс. Операторите се сговорили с Людмил Кирков. Правим първи дубъл. Аз си изпивам колите. Втори дубъл - пак. Е, нормално е, ще пия, в името на изкуството. Операторите обаче казват: "Абе, не стана, нещо фокусът мръдна, блендата". И така още шест-седем пъти. Искаха да ме пробват колко бутилки с кока-кола мога да изпия. А те в тези фалшиви дубли даже не са пускали камерата!
Аз нямаше как да чуя дали работи, защото съм на разстояние. Не помня колко точно изпих, трябва да е било над два литра, но по едно време, след трийсет-четиресет минути се видяха в чудо – като ми се разхлопа сърцето, вдигнах кръвното, взех да плета краката. Имах чувството, че ще излетя.
Тогава се сетих едно време как пропагандата обявяваше по радиото, пишеха и по вестниците, че американски войници се напивали с кока-кола и падали под масата. Нищо чудно, ако са прилагали моите количества, казах си!
Като се посъвзех, не им останах длъжен. Имаше един кадър, в който се движа, а камерата ме следи. Това е отрепетирано. И като тръгнеш, движението е едно - и за теб, и за камерата. Аз обаче изведнъж се спирам. И така – няколко пъти. Операторът - ненадминатият Виктор Чичов, ме изпуска и страшно се нервира, защото се хаби материал. Чичов, и той си отиде, притежаваше удивителното качество, когато те снима отблизо, да гледа в камерата с едното око, а с другото да те следи, като дори можеше да те бутне отдолу с ръката си, която не влиза в кадър, за да те намести.
Епизодът с италианеца например няма нищо общо със сценария, въпреки че италианец има, за да върви завръзката с изчезването на Рени. Има и повредена кола. Даже Людмил и операторите гледаха с любопитството на зрители. От този епизод са и култовите: "Дай една отвертка. Малка. Пиколо отвертка" и "Рени, та Рени! Да не мислиш, че на него му е лесно да оправи тоя скапан джип – бурма по бурма".
В заведението, като казвахме: "Миташки, пусни грамофона, бе. Стига само ние сме свирили на простаците", и той пускаше далматинска музика.
Специално трябва да отбележа играта на Мито Манчев в ролята на Миташки, управителя на ресторанта. Ама то в тоя филм кой не беше попадение - като Гочето Русев, чичото на барабаниста Мамалев, с безсмъртната реплика „Да ти пикам на музиката, при двайсет кокошки яйца от пазара купувам“, и Мария Каварджикова.
Кадър от „Оркестър без име“
С Катерина Евро в „Оркестър без име“
По време на снимките на „Оркестър без име“
