ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В разгара на „революцията на жълтите павета“, както бе наречен протестът в центъра на София, през миналото лято написах статията „Десен марш“. Вместо настъплението на левицата, очаквано в Европа, да обхване и България, се носеше тътенът на събития, вещаещи по-скоро един поход на десницата, когото нарекох „Десен марш“, да ме извинява Маяковски. Ето че и това лято, макар да сме в „затишие преди бурята“ на извънредните парламентарни избори, съобщенията от политическия фронт звучат като удари на тъпан, известяващ марша на идващи стройни редици. Нарекох го „Десен марш-2“, като естествено продължение на събитията от миналото лято. Всичко това се случва на фона на новата „студена война“ между Русия и Запада.
При първата си победа на парламентарни избори Сашо Йорданов, обзет от еуфория, изрече знаменитата фраза „Победихме с малко, но завинаги!“. Този път еуфорията е обзела десницата още преди самите избори, като сега намерението е наистина победата да е завинаги. Исторически намерения, нали! За тази цел са поставени ясни цели, които се реализират една след друга.
Първата цел беше свалянето на правителството на Орешарски. Ако протестите не го направиха, направи го „символът на лоялен партньор“ ДПС. Но за да се сключи заверата с ДПС, десницата в лицето на ГЕРБ и Борисов направи необходимите уговорки и сделки, като преглътна и съучастието на Делян Пеевски. Каква ирония, протестиращите са съюзници с човека, против когото протестираха!
Десни, десни…
Втората цел бе смазването на партията на Бареков „България без цензура“. Трябваше да бъдат пресечени източниците й на финансиране, а след това да се провокира разпад на коалицията. Тази цел трябваше да бъде реализирана на всяка цена, защото възходът на Бареков на евроизборите заплашваше в новия парламент той да бъде балансьорът, а не ДПС, т.е. проваляха се задкулисните уговорки и сделки с Доган. Под ръководството на Пеевски в заверата срещу Корпоративна търговска банка бяха въвлечени и прокуратурата, и ръководството на БНБ и дори членове на правителството на Орешарски, под влиянието на ДПС. Осъществена бе една чисто криминална акция срещу КТБ с политически цели и с цената на опасни финансови сътресения. Тази цел бе реализирана отчасти и е с неясен финал. Възмутително е обаче как в кампанията срещу Бареков участват някои национални медии. Когато работех в ТВ 7, се въздържах от коментари за неговата партия, а и от негови участия, не беше прилично, а и имах своите резерви. Но не мога да приема за достойно поръчковата публична масова екзекуция на една личност, още повече, че докато бележеше възход, тези медии имаха съвсем друго поведение. Освен това смятам, че всякакви мрачни прогнози за бъдещето на ББЦ са прибързани, просто от него се страхуват. Толкова хора го подкрепиха на евроизборите, те не са глупаци, нещо очакват. Около Бареков има много смислени и амбициозни млади хора, неопетнени и с чисти намерения. Те трябва да имат своя шанс. Но атаката е много агресивна.
Десни,
Десни…
Третата цел е смазването на БСП и превръщането й във второстепенна партия, остатък от прехода, която никога вече няма да помирише властта. Само така може да се реализира намерението „този път завинаги“. Срещу БСП се води най-перфидната кампания от 25 години насам. Тя не само е обвинявана за всичко, което не е наред в държавата, но е подложена и на силна ерозия. В десния фронт са включени не само всички политически динозаври, кинжали, люспи и всякакви отпадъци от някогашната десница, но и червените ренегати от рода на Георги Първанов, водени от амбицицята отново да са във властта, след като са се провалили в редиците на БСП. Забележете, че най –често появаващите се политици във всички политически телевизионни предавания от преди евроизборите още до днес са шепата обиграни „говорители“ на АБВ. Никой не ги пита за тяхната формация. Те са интересни и важни единствено, когато нападат БСП и особено Станишев. Назначаването на Георги Близнашки като бивш висш червен кадър е открита покана към недоволните от „Позитано“ —„смело, ще ви вземем при нас, местата са ви запазени.“ Мобилизирана и е прокуратурата, да извади на бял свят каквото може, за компрометиране на БСП.
БСП, от своя страна, въобще не използва положителната енергия от идването на нов лидер, за да се консолидира и да си върне самочувствието. Вместо да разширява малкото пространство, върху което е изтикана, тя е заета в конфликтни разправии как да се разпредели това пространство между партийните барони. Скандалите за местата в кандидат-депутатски листи могат само да обезсърчат намалавящите привърженици на тази партия. Няма да се изненадам, ако тя падне на около 12 % от гласовете. Най–големият срам, най-обидното поражение ще претърпи БСП, ако допусне да стане трета политическа сила, изпреварена от ДПС. Макар и да са се снишили публично, лидерите на ДПС работят усилено за постигането на тази цел. С особена важност на тези избори няма да е съотношението на силите в Кърджали например, а там, където са противопоставени важни фигури от двете партии. Сред тях изпъква със своята значимост двубоят в Пазарджик между Янаки Стоилов и Делян Пеевски. Янаки Стоилов е любимецът на червените от всички поколения, той олицетворява лявата идея, винаги е отстоявал своите мнения, без да руши партийното единство. “Бебчото” на Бойко Борисов, финансовият двигател на картела ДПС Делян Пеевски отдавна се е превърнал в символ на задкулисието. Кой ще победи? Пазарджиклии, мислете му! Кой крачи в редиците на „десния марш“? Тази цел на десницата е в процес на реализация.
Десни.
Десни.
Десни.
И каква е следващата цел? Да се проправи пътя на Бойко Борисов към самостоятелно управление, разбира се. Самият Борисов, макар и поучен от необузданите грешки в миналото, е в състояние на непрекъсната възбуда от очертаващия се реванш и е изпаднал в неспирна логорея, в която с присъщата си непринуденост поставя себе си в центъра на политическите стремления на неговата партия и директно изнудва гласоподавателите: Ако не гласувате за мен, очаква ви „тежък свредел на нестабилност“ и „глад“. По адрес на Реформаторския блок: “Пожелавам им приятна игра и успешна коалиция с БСП.“ Това, разбира се, няма да се случи. И реформаторите са в правото си да очертават собствената си физиономия с идването на изборите. Но е знаменателно, че Борисов е толкова сигурен в победния десен марш, че с лека ръка игнорира автентичната десница от началото на прехода. Нали има за скрита подкрепа ДПС, ще разчита и на АБВ и на националистите, ако влязат. Забравено е вече, че наричаха „невъзможната коалиция“ подкрепата на „Атака“ за досегашното управление, в което участваше ДПС. Сега се разменят местата, като ролята на „Атака“ ще играе ДПС. Сред заплахите на Борисов е и „избори до дупка“ в случай , че няма 121 депутати.
В разчистването на пътя на Борисов към властта се зае усърдно и прокуратурата. Независимо, че България бе осъдена в Страсбург за некачествена работа по случая с ликвидирането на Тодор Димов-Чакъра с гранатомет от обкръжилата го полиция, ръководена от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, прокуратурата за втори път прекрати разследването по делото. Нямало реална стрелба с РПГ, тя била по други цели, неизвестно е защо трупът на Чакъра е изгорен, неизвестно е как е настъпила смъртта, защо тялото му е разполовено от взрив… Въобще, такива работи не се случват и в евтините криминалета, но пътят пред Бойко е открит. Пада Борисов преди година, следствието е възобновено, сега се връща на власт, следствието е прекратено… Прокуратурата прекрати и разследването по скандала „Ало, Ваньо“, в което са натопени и двамата актьори от задкулисието Бойко Борисов и Георги Първанов. Нямало как да се докаже истината, защото записите не били оригинални. Ето какви работи стават в правовата държава България, да се смееш ли, или да плачеш? Такава е нашата фасадна демокрация. Няма ли да трепне сърцето на вицепрезидента М. Попова, нима и нея я укротиха?
Впрочем, тъй като ние без „борба“ не можем, затова се води активно борба срещу купуването на гласове. Тържествуващи репортери разобличават някакви разтреперани роми, взели по 20 лева. Президентът се изказва високопарно. Все едно да водиш борба с контрабандата, като арестуваш някоя циганка на пазара, която продава цигари. Никой не говори за това, че за политически цели се купуват цели партии, избрани вече депутати, национални медии, съд, прокуратура, банкови управители, тайни служби. Това не е прилично. Всичко е подчинено на една цел. Чувате ли идващите „завинаги“ РЕДИЦИ НА ДЕСНИЯ МАРШ?
Десни.
Десни.
Десни.
