ПОСЛЕДНА ВОЛЯ! Разпръсват праха на Божидар Димитров над Созополския залив! Ето кога и къде ще е поклонението
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. Божидар Димитров приживе е пожелал да бъде кремиран и прахта да бъде разпръсната над Созополския залив. Поклонението пред големия историк ще бъде в Слънчевата зала на Националния исторически музей на 4 юли от 10 ч. до 16 ч., съобщи за "Труд" директорът на музей доц. д-р Бони Петрунова. На този ден музеят няма да работи за посетители.
От Министерството на културата веднага са предложили място за гроб в Алеята на творците в Централните софийски гробища, но семейството ще спази желанието на Божидар Димитров.
ЕТО И НЕКРОЛОГА НА НИМ:
С К Р Ъ Б Н А В Е С Т
На 1 юли 2018 г. завинаги ни напусна дългогодишният директор на
Националния исторически музей, прекрасният ръководител, колега и приятел
ПРОФ. Д-Р БОЖИДАР ДИМИТРОВ
СТОЯНОВ
(1945 – 2018 г.)
От този свят внезапно си отиде изключителен учен, историк, преподавател, ръководител,
публицист, който завинаги ще остане в научната и в културната памет на България.
Ние, неговите колеги от Националния исторически музей (НИМ), имахме изключителния
шанс и привилегията да работим години наред под ръководството на този уважаван,
всепризнат и много продуктивен учен, който бе отдаден всецяло на любимата си история и
на - без преувеличение - на с в о я музей.
С изумителната си работоспособност, с професионалната си упоритост и находчивост той
участва активно в създаването, в укрепването и в утвърждаването на НИМ като най-
представителната и най-авторитетната музейна институция в България, с престижно име у
нас и в чужбина.
Едновременно с дълбоката и плодотворна бразда, която неуморно и последователно
прокарваше в българската наука и култура като доктор на науките, професор,
преподавател, Божидар Димитров бе и несравним и обаятелен медиатор и полемист - често
настъпателен и встрастен, но винаги добросъвестен, честен и коректен.
Той живя някак забързано, енергично, спонтанно, но и целенасочено, като внесе в
културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-
популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, статии. Всичко, излязло изпод
талантливото му перо, бе задълбочено и сериозно и в същото време - увлекателно и имаше
чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките.
Поради една съвсем проста причина – винаги е интересно и вълнуващо. Той бе любим
автор, телевизионен водещ и откровен събеседник на малки и големи, на селяни и
граждани, на хора от всички социални слоеве и с различни професии. Една от най-
отчетливите причини за това бе неговото безгранично, почти неистово родолюбие, неговия
живителен и утвърждаващ национализъм, неговата силна и изстрадана любов към
българите – във и извън пределите на страната ни.
В тях, в сънародниците си, в техните благополучия и болки, той намираше смисъла да
продължава с непрестанните си многопластови исторически търсения, с благородните си,
неизменно патриотични инициативи. Всичко това правеше в името на Майка България, за
осъществяване на нейните национални идеали. Именно и заради това той се опита да
работи пълноценно и на политическото поприще, като и там бе същият – неподправен,
прям, нестандартен, но винаги стабилно тежащ на мястото си. Неукротимият му дух,
който не знаеше почивка, напоследък го изпрати отново в тази сложна сфера и до
последните си часове той работеше по поредния си политически проект – богат личен влог
за целокупния успех на България.
Като ръководител професор Димитров бе респектиращ и справедлив; като колега –
толерантен и разбран; като приятел – верен и щедър. А във всички тези „длъжности“ -
неизменно /само/ироничен, с уникалното си чувство за хумор.
Ето какъв човек загубихме без време.
Има нещо тъжно в това, че на професор Димитров не му достигнаха дните, за да довърши
мащабните си строителни и възстановителни начинания – на материи – на паметници,
крепости, църкви, на гробове на национални герои и др., и на идеи – за нови проучвания,
открития, книги. Но така е - обикновено след такива „енциклопедични“ натури винаги
остава и по нещо недовършено. Малката ни утеха е, че онова, което професор Димитров
ни оставя в наследство, е намерило или тепърва ще намери място във вечния културен
„трезор“ на България. А той самият завинаги ще остане в сърцата ни и като незаменим
ръководител, но и просто като сърдечен колега и приятел, на когото винаги можеше да се
разчита в тежки моменти.
Сега тежките моменти са най-вече за неговите близки и роднини, на които изказваме
искрени съболезнования.
Загубата ни е голяма. Скърбим за професор Божидар Димитров.
Прекланяме се пред светлата му памет.
От колектива на Националния исторически музей
Поклонението ще е на 4 юли 2018 г. /сряда/ от 10.00 до 16.00 часа в Националния исторически музей, София, Бояна, ул. „Витошко лале” №16
