ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако има нещо положително във ветото на унгарския министър-председател Виктор Орбан върху изявлението на ЕС относно израелско-палестинския конфликт, то това е, че то разкри колко нарушен е процесът на вземане на решения в блока, що се отнася до външната политика, пише евродепутатката Каталин Чех за "Политико".
Ето какво коментира още Чех:
Практиката на Европейския съюз да изисква одобрение от всяка държава-членка преди вземане на решение е опасна и трябва да бъде забранена.
Поради противопоставянето на Орбан, ЕС не успя да излезе с изявление тази седмица, призоваващо за прекратяване на военните действия и защита на цивилните в Газа. Докато израелско-палестинският конфликт е сложна, разделяща тема за Европа, предложеното изявление беше балансирано; то щеше да бъде направено в момент, когато призивите за прекратяване на огъня бяха широко разпространявани. То беше подкрепено от всички други страни-членки, включително Чехия, която израелският премиер Бенямин Нетаняху определи като „най-добрия приятел на Израел в Европа“.
Блокирайки го, унгарският лидер направи подарък на всички автократи от Пекин до Москва, които имат интерес ЕС да е разделен и слаб. Той също така предостави на вземащите решения в ЕС нещо, което трябва да бъде сигнал за събуждане, че най-накрая е време да се обърне внимание на опасностите от правилото за единодушие.
Правилото за единодушие на Европейския съюз относно външните работи се превръща в сериозен риск за сигурността. То прави нашия съюз „куцо пате“ на глобалната геополитика, когато дипломацията трябва да бъде най-силния ни актив.
Освен това ни прави уязвими към троянски коне. Когато авторитарните лидери използват ветото като инструмент за възпрепятстване, нарушителите на човешките права могат да действат безнаказано. Извършителите могат да задушат целия Съюз - само като накарат един министър-председател да изпълни поръчките им. То позволява глобалното положение на ЕС да бъде потенциално подкопано от непрозрачни инвестиционни проекти, финансирани от руски и китайски заеми.
Не за първи път Орбан торпилира европейското единство във външните работи - има десетки случаи, когато унгарско вето блокира или подлива вода на критичните изявления на ЕС. ЕС запази мълчание относно намесата на Китай в Южнокитайско море, военната намеса на Турция в Сирия и промяната на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп относно законността на израелските селища на Западния бряг - всичко това заради ветото на Будапеща.
Фрустрацията нараства от години. Дано не се стигне до пик на недоволство. Германският външен министър Хайко Маас наруши многогодишното мълчание от страна на германските власти, за да се нахвърли на унгарското правителство, блокиращо изявление за репресиите срещу демократичното движение в Хонконг. При последната провокация Жозеп Борел просто посочи Унгария за нейните действия по време на срещата при затворени врати. Това открито назоваване на държавата-членка и укоряване би било невъобразимо досега, но годините на раздразнение водят в крайна сметка до избухване на нажежени емоции.
Относно правилото за единодушие няма нищо неизбежно. Въпреки че преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство със сигурност е оспорено от мнозина, ЕС демонстрира, че е в състояние за реформи, когато е необходимо. Преди няколко години малцина биха си помислили, че обвързването на еврофондовете със спазването на принципа на правовата държава или отпускането на общ европейски дълг е възможно. И има признаци, че консенсусът се променя по отношение на външната политика. През 2019 г., след като Орбан блокира друго изявление за Израел, финландският посланик в ООН все пак го произнесе. Подобен ход сигнализира за готовност най-накрая да се премахне напълно единодушието.
Продължаващата Конференция за бъдещето на Европа, нашият форум за участие за институционални реформи, е възможност да поставим проблема с единодушието и да разгледаме ясно рисковете от запазване на статуквото.
Европейските граждани могат да попитат своите избрани лидери защо толерират тази дисфункционална, антидемократична настройка. Важно е, че по време на тазгодишните избори в Германия избирателите ще имат възможността да оценят критично нежеланието на канцлера Ангела Меркел да се изправи срещу автократите и срещу неуспешната стратегия на страната за умиротворяване по отношение на Орбан.
Европа не може да бъде глобален играч, ако въпросът за единодушието я парализира. Трябва да се отървем от него – заложена е сигурността на Европа.
