ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028), представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Бюджет 2026 се изготви в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, съответно същите се отразиха и в националните бюджетни документи. По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - 1,95583 лева за 1 евро.
Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание през м. ноември тази година, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет.
Разчетите за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки.
Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7% през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5%, и ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет. Същата е близка до очакванията на международни институции като ЕК, ОИСР и други.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.
От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2300 евро за 2026 г., на 2 505 евро за 2027 г. и на 2 659 евро за 2028 г.
Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.
Размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно - 50 402,3 млн. евро през 2026 г., 51 546,9 млн. евро през 2027 г., и 54 745,6 млн. евро през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 44 499,2 млн. евро през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 г., които не се проявиха в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство:
Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
Въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност (НИРД), при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД, в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия. В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив;
Продължаващо действие на въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г.;
Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.
От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 22 на сто.
Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г.
По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 40,1% от БВП за 2026 г., 39,9% от БВП за 2027 г. и 40,0% от БВП за 2028 г. Следва да се отбележи, че при прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто.
Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са както следва:
Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.
Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. „швейцарско правило“;
Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
Увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
Прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10% и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата;
Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;
Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.;
Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5 077,8 млн. евро за 2026 г. при 4 563,7 млн. евро за 2025 г., или ръст от 11,3%.
Политики и мерки за оптимизация на разходите:
• За периода 2026-2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5 500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода;
• През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,020 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3,855 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Обезщетението за отглеждане на дете до 2 години се повишава на 460 евро
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се повишава на 460,17 евро. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., който беше одобрен от правителството. Размерът на паричното обезщетение при завръщане на работа преди детето да навърши 2 години се повишава от 50 на 75 на сто.
Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 541,20 евро. Очаква се нейният размер да се повиши номинално с 8,5%. Ръстът надхвърля повече от два пъти прогнозираната стойност на средногодишната инфлация за догодина от 3,5%. Това означава, че покупателната стойност на доходите на възрастните хора ще се увеличи.
Предвижда се от 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да се осъвременят по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване по швейцарското правило с между 7% и 8%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 322,37 евро на 346,87 евро. От 1 юли размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по швейцарското правило.
През 2026 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.
През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,421 млрд. евро, което е 11,3% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на България. Тези разходи са с 1,097 млрд. евро или с 8,9% повече спрямо 2025 г.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. ще бъде равен на заложения нов размер на минималната работна заплата, която е предвидено да нарасне на 620,20 евро. От същата дата се определя и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 2 300 евро.
Одобрен е проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г.
Министерският съвет на Република България прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
Предвидени са 5 288 595,5 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 173 131,0 хил. евро, от които 3 153 741,0 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на 5 288 595,5 хил. евро.
Приходите и разходите по законопроекта са с 444 250,0 хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. или 9,2 % ръст.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 920 907,2 хил. евро, което представлява увеличение с 383 765,0 хил. евро спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. или 8,5 % ръст.
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 98 717,5 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.
Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване.
Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 година
Със свое решение правителството прие нови стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 година. С решението се предлага също така отмяна на Решение № 786 на Министерския съвет от 2025 г. за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 година, поради оттеглянето на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., както и поради необходимостта новите стандарти да бъдат приведени в съответствие с новите основни бюджетни допускания и параметрите на проекта на бюджет за 2026 г.
Новите стандарти са разработени при спазване на действащото законодателство, като в тях е разчетено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г., политиката по доходите за персонала – увеличение в размер на 10%, което не е за персонала, ангажиран на минимална работна заплата, както и във връзка с увеличението на максималния осигурителен доход.
Въз основа на така определените стандарти са разчетени и размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, които са включени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г.
Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.
Утвърдени са нови нормативи за час програма на БНТ и БНР за 2026 година
Със свое решение правителството утвърди нови нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2026 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми: на БНТ – 1410 евро и на БНР – 353 евро.
Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предвидения обем/часове телевизионна програма и радиопрограма за 2026 г., съответно на БНТ и на БНР, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензии за доставяне на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга. Съобразени са и с основните допускания при разработването на проекта на Бюджет 2026 г.
Взети са предвид ефектите от увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход от 1 януари 2026 г. По проектите на бюджети на БНТ и БНР е разчетена политика по доходите и са заложени средства за актуализиране на възнагражденията на членовете на управителните съвети на обществените медии в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.
Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 100 375 часа.
На база на определените нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.
