ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Земеделски календар и уникален барелеф с образа на бременна жена показва новата експозиция, посветена на праисторическата епоха, която подреди Русенският исторически музей, предаде БГНЕС.
Част от находките се представят за първи път, като някои от тях нямат аналог в България.
Най-старите предмети датират от времето на ранния неолит, около 6200 г. пр.Хр. Те са от село Копривец и представляват два съда и няколко култови масички с квадратна форма. "Предполагаме, че това са умалени модели на жертвеници или поставки за керамични лампи, които са се слагали в домове в хората от онова време", разказа археологът Димитър Чернаков.
Други интересни находки в експозицията са четирите златни предмета, които са от времето на най-старото златно съкровище в света, открито във Варненския некропол. Към него е добавена и една особена тесличка от жадеид - минерал, с който се отсича или измачква златото. Брадвичката е намерена в навеса на пещерата Водна край село Табачка, което навежда специалистите на мисълта, че в района е имало център за обработка на мед и злато.
Изключителен интерес представлява и керамичен барелеф от светилището в Русенската селищна могила. Фигурата, макар да не е цяла, представя бременна жена. Предполага се, че тя е въплъщение на Великата богиня майка, а може и да е израз на материален култ към плодородието в праисторията. "Такава фигура до момента, с такива размери и с такава визия, няма в праисторически обекти и с това нашият музей се гордее. Тя датира от периода 4300-4200 г. пр.Хр.", обясни Чернаков.
Сред находките от Русенската селищна могила има и плочки, върху които не са изобразени орнаменти, а знаци. На една от тези плочки е показано календарно изображение на непълен земеделски календар, който измерва цикъл от времето на засяването, отглеждането и прибирането на реколтата. Този цикъл е траел от 104 до 110 дни, като е отбелязан върху самата плочка със знаци.
В халколитния некропол край село Кошарна са намерени още няколко любопитни експоната. Единият е гроб, в който скелетът е положен в утробна поза, а другите представляват колективна находка от съдове. "Такава находка е прецедент в проучените до момента 37 некропола от каменно-медната епоха. Съдовете са открити в едно депо за керамични съдове, което е било с размери 1,50 на 1,50 м, от керамика. Това е била една малка постройка, подобна на пещ, и тези предмети са служили за древни поменални и погребални обреди. Предполагаме, че те умишлено не са били връщани в селището, а са оставяни там за упокой на починалите", разказа археологът. Находката е от 4300-4200 г.пр.Хр.
