ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 16 януари от 17 часа в Нова конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски" ще се състои премиерата на 12-ия подред документален сборник на Комисията по досиетата от поредицата „Из архивите на ДС".
Особеното в настоящия случай е, че сборникът излиза в два тома. Озаглавен е „Държавна сигурност - смяната на имената - възродителният процес", като първия том покрива времевия отрязък от 1945 до 1985 г., а втория, който носи същото наименование, продължава тематиката от 1986 до 1990 г.
Избраният времеви обхват се обяснява със стремежа на съставителите да покажат възможно най-пълно опитите на тоталитарната държава за насилствена асимилация на мюсюлманското население в България в годините след Втората световна война до самия край на тази власт. Обособени са две книжни тела на изданието, където документите са предадени фототипно и са подредени по хронология, за да проследят проекцията на БКП за приобщаване на мюсюлманите в България към шаблонния образ на т. нар. тогава развито социалистическо общество.
Известен властови похват е насилствената смяна на имената, а едновременно с това се посяга и на религиозно-битовата идентичност на изповядващите исляма в България. Тези хора са белязани в документите на ДС с презрителното обобщение „турчеещи се".
Ограничаването на важни човешки права пораждат неминуемо съпротива от страна на мюсюлманското население. Обясними са бунтовете на жителите от селата Рибново (1964), Барутин (1972) и Корница (1973) срещу смяната на имената им, намерили отражение в сборника. През 80-те години на ХХ век съпротивата добива особено жесток облик и повлича след себе си невинни жертви. Постепенно събитията добиват своя завършек под наименованието "възродителен процес".
Важен акцент от "възродителния процес" е опитът за въвличане на науката като средство за доказване на българска етническа принадлежност на мюсюлманското население в страната. Държавна сигурност отново заема важна роля, за да привлича, следи и направлява курса на развитие на научните кадри.
Съставителите са се ръководили от идеята да представят неизследвани архивни единици, които да хвърлят повече светлина върху насилствения акт на смяната на имената. Подбраните документи се обнародват за първи път като за улеснение съдържанието им е предадено в отделен списък в анотация. Не на последно място е едновременното излизане и на разширен електронен вариант на двата тома, чийто обем общо надхвърля 2800 страници.
