Приключенията на Гошо Боеца, щатния доносник на властта. "Винаги ще ви вярвам, Генерале!"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече няколко години сме свидетели на непрестанно натрапващата ни се политика за справедливост и честите подканяния на ръководеното от Георги Георгиев движение БОЕЦ за подкрепа в различни каузи.
"Феноменът" Гошо, който все по-често ни говори от името на гражданите, назидава същите тези граждани, като занимава обществеността с персоната си.
Нарекъл себе си "новата Боримечка на статуквото", видинският страж на недоволството се вживява в ролята на малтретиран и репресиран. Това е номерът му в живота - да се изкарва постоянно жертва.
Лошият му, страховит поглед и нелошият правопис гарантират на Георги Георгиев последователи в социалните мрежи, достъп до определени, избрани от него национални медии и най-вече да посочва императивно грешниците, досущ като съвременен Савонарола.
Георги Георгиев извървява своя път към славата, следвайки принципа „проба-грешка“, но най-вече "кой колкото даде".
Началото на кръстоносния поход на Георги Георгиев е свързано с верноподаническо лакейство на ГЕРБ. За да засвидетелства своята преданост и лоялност, Георги Георгиев става местен координатор на партията в град Видин.
Кариерата му на партиен лидер и координатор, на стожер на справедливостта и безкомпромисната борба срещу кражби и злоупотреби завършва скоропостижно, след като е уличен в кражба на членския внос на партийната каса и е изгонен от заемания пост.
За да запази поста си и най-вече облагите, с които го е дарила партия ГЕРБ, Георги Георгиев плаши с гладна стачка и самозапалване, като настоява прегрешението, както нарича той кражбата, да му бъде простено.
Нещо повече – Георгиев пише писмо до лидера на партията Бойко Борисов, в което пламенно заявява: „Винаги ще Ви вярвам, Генерале!“.
След като се проваля, той насочва усилията си в посока мъст до кръв.
За да реализира амбициите си, Георгиев проявява невероятна гъвкавост, като генерира огромна омраза към всеки и всичко, което не е съгласно с неговата позиция и намира съмишленик и финансист на идеите си в лицето на беглеца Цветан Василев.
С учредяването на НПО „Боец“ видинчанинът получава необходимата му легитимност, за да се среща с тогавашния председател на ВКС Лозан Панов, както и да пуска сигнали със съмнителна достоверност, да дава интервюта и да изисква специално отношение към персоната си.
В случаите, когато не получава търсеното от него внимание и „уважение“, той включва и различен арсенал – псувни и шамари. Но докато невъзпитанието в социалните мрежи му носи известност, то побоят над журналисти от Канал 3 му донася обвинение от прокуратурата. Причина за агресията му е въпрос на медията как точно се финансира „Боец“. Но склонният да изобличава и сочи с пръст Георгиев не обича да бъде в ролята на изобличаван.
За да предпази себе си, Георгиев използва показно крехката си миловидна съпруга за претекст, че защитава нея, което поставя под съмнение притежаваните от него морални ценности - именно тези, за които смело критикува набелязаните за мишени.
Въпросът за финансите винаги изнервя Георги Георгиев. Той мечтае да бъде схващан като обществен деятел, работещ неуморно и безкористно. Затова не е и известна нито една негова длъжност, която да му позволява да генерира доходи.
Разбира се, пускането на сигнали и посочването с пръст на чуждите прегрешения са безплатни действия, но успоредно с тях е дълбоко неизвестно по какъв точно начин видинчанинът развива дейност и се грижи за семейството си.
Известно е обаче кой плаща за доматите и яйцата, с които обстрелва държавни институции, когато не му бъде обърнато внимание. Вероятно от лептата, която му се дава регулярно, той заделя и за семейството си.
Когато обаче видинчанинът и съпругата му заболяват от COVID, се оказва, че не друг, а точно напоително хуленият Борисов изпраща линейка и те се лекуват при ВИП-условия, съответно във ВМА и в Правителствена болница. Това ни най-малко не смущава самозванеца, който и от болничното легло сипе закани срещу проф. Мутафчийски и срещу самия Борисов.
Официалната позиция на властта е, че са спасили двама български граждани в тежко здравословно състояние.
Жестът на управляващите и поведението на Георгиев поляризират общественото мнение, но за кратко.
Скоро след като е излекуван с помощта на „лошите“, както обича да ги нарича Георги Георгиев, боецът за свобода и справедливост отново е на улицата, използвайки заучени клишетата, рецитирайки ги с плам и безсрамно самопредлагайки се на всеки, който би могъл да плати, за да е негов рупор.
Моментът е благоприятен, защото в страната се провеждат протести срещу правителството на Борисов и личността на Иван Гешев като главен прокурор. На площада се зараждат партии и движения със заряд да влязат във властта.
За пръв път видинчанинът се сблъсква с хора, не по-малко изобретателни в перверзиите си от него.
Той трябва да оцелее на всяка цена сред „новия елит“, защото в противен случай никой от спонсорите му няма да се нуждае от неговите услуги. Най-добрият начин за оцеляване е да се сближи с тях.
Най-близки по кресливост се оказват „Отровното трио“.
Проблемът е, че и двете формирования се борят за благоразположението на едни и същи олигарси, затова и естествено влизат в съревнование помежду си. Ябълки на раздора не липсват – отначало е кой кого заглушава на площада с тонколоните си.
„Така е, въпреки че имахме уговорка. Те потвърдиха, че ще бъдем заедно. Дойдоха в 18 часа и пуснаха колони, ние на колони не можем да се бием, не ни е това целта. Изолирани сме от тяхната трибуна, но ние не сме микрофонни революционери“, гневи се „боецът“ на „отровните“.
Той е първият, който признава за раздорите сред протестиращите:
„Лично ми бе предложено БОЕЦ да се включим в този проект, в който участват триото, Мая Манолова, Настимир Ананиев и т.н,. като Арман ми каза, че са говорили и със Слави, но той „за сега е на кантар“, но пак щели да говорят. Категорично отказах БОЕЦ да имаме каквото и да е общо с подобен политически Франкенщайн, без идейна основа и единствено с цел да обслужи властовите амбиции на шепа хора. Това не дава никакви решения, нямаме нужда от нов ГЕРБ, а и БОЕЦ сме заявили и взели своето решение да не участваме в битката за властта, а водим битките си на гражданския фронт.“
След като всички негови опити да придобие собствена легитимация във вакханалията на протестите не успяват, той атакува персонално съратниците си:
„Николай Хаджигенов е некадърен адвокат и недостоен човек, който използва доверието на хората, за да се прави на "защитник" по медийно известни дела, а след това изоставя и делата и клиентите си. Наричам подобни хора "паразити". Използваш гражданите и медийно нашумели дела, като сам се натискаш да бъдеш адвокат по тези дела. Така влизаш в медиите, изграждаш си образ на бунтар и защитник на онеправданите. После претупваш делата и изоставяш клиентите си, като мине медийният интерес към тези дела. Катериш се по гърбовете на гражданите, за да се добереш до властта и осребряваш активността си чрез 4-цифрени хонорари. Ставаш скъп адвокат, щото си станал и много известен, депутатин си, имаш "неформални контакти". Лично потърпевш съм от "защитата" на "Отровния". Скоро ще се срещнем с него, включително и в съдебна зала.“
Същото поведение, същата подлост, както към всички, за чието внимание е копнял и от чиито услуги се е ползвал!
Георги от „Боец“ знае добре, че в момента, в който влезе във властта, безотчетните му финансови средства ще секнат.
Гражданската му съвест се простира до задължението да декларира личните си средства. Затова и той по никакъв начин не желае да бъде публичен.
Далеч по-удобна му е ролята на пощенска кутия. За целта той ще рови в личните архиви на хората, ще плете измислени зависимости, защото само тази паяжина ще предпази самия него от въпроси, чиито отговори карат юмруците му да се задействат.
Георги Георгиев е майстор във фабрикуването на лъжи, компромати и рови в отдавна преживени лични истории, псува, истеризира и настоява, че той е гражданите. Може би е време благодетелите му да се насочат към друг тип публичност, не толкова карикатурен и нелеп.
Защото Гошо не е България. Той е алчното лице на войнстващата посредственост, която с крясъци се опитва да заглуши всичко и всеки, който може да я разобличи.
