Последвайте ни в Google News Showcase
През 1753 г., във встъпителното си слово пред Френската академия, граф Жорж Луи Льоклерк Бюфон казва: „Стилът – това е човекът”. „Стилът не може нито да се премахне, нито да се пренесе, нито да се измени…” Казва го за литературния стил, но времето го е разширило и превърнало в критерий за цялостна оценка на личността. И добре, че е по-скоро метафора, защото в нашия случай нямаше да имаме човек. Последното нещо, което може да се вмени на новия лидер на БСП Михаил Миков, е стил. Нямането на стил при него е толкова голямо и истинско, че някой философ би го определил като стил.
Визията на Миков е визия на председател на средно голямо АПК. Носи се с костюми, които приличат на изписани по интернет и оставят усещането, че често спи с тях. Така навремето рустикални наивисти рисуваха капиталистите в дуварописите, ако се сещате. Изобщо природата е в системен дълг към него – от двигателната култура, та до езиковата. От думите му вее неутешима скръб и архаика. И изобщо думата харизма тука би стояла като цветна кръпка на стар балтон.
Не го упреквам, просто го описвам. Такъв, какъвто го виждам.
И, разбира се, си давам сметка, че човекът трябва да бъде оценяван в средата. А средата ласкае Миков. Дори не бих се учудил, ако в едно хипотетично Гаусово разпределение на днешните български политици, Миков се окаже сред най-високите стойности по качества. Средностатистическият случай на българския политик е отчайващ. Когато един от тях, който четири години е бил премиер на държава, членка на НАТО, нарича Аржентина натовска държава, едва ли е нужно да се убеждаваме… Но пък да се пазим и от другата крайност. Все пак Миков е един по-умен състудент на Тетка Цачева. В смисъл от същия „випуск”.
На пръв поглед Миков създава впечатление на льольо, но мисля, че това е измамно. Тарикат е. Като стана министър, някои медии се поразровиха и установиха, че бил с две майки – майка му и леля му. За да остане в София след завършването на университета, леля му го осиновила. Щото тогава не можеше всеки да остане. Освен ако не се ожени за столичанка, но те трудно връзваха на селянчета. Имахме една от Хасковско, побърка се в четвърти курс, че не можа да излъже ни един софиянец. Някои, по-баламите, спечелваха конкурс, защитаваха дисертация и получаваха софийско жителство… Ама това беше най-бавният път. Пък като ученик Миков написал „Песен за класния”. Нали се сещате кой пише песен за класния?
В цивилния живот Миков беше асистент в Юридическия факултет на СУ. Дано партийната работа да не е заличила академичните му нагласи.
Но щом за толкова години в София още не е забравил кулския си акцент, може и нещо от академичното мислене и дух да е запазил. През 2001 г., когато стана за пръв път депутат, на Стефан Данаилов му направило впечатление, че говори един особен български. И решил, че проблемът е физически и му намерил логопед. Но проблемът бил далеч по-дълбок и логопедът се предал. И Миков запази автентичния си говор и до днес. Не знам какво и колко знае, но този факт говори, че каквото е влязло в главата му, все едно на камък е записано. В такива случаи е логично да се допусне, че не е много...
През 2008 г. Миков замени Румен Петков на поста министър на вътрешните работи. Това изглеждаше направо революционна промяна в най-важното силово ведомство. И тази промяна ме зарадва по много причини.
Първо си помислих, че се прекъсва дългата серия на пияниците в МВР. Тогава още не знаех, че Миков е професионалист, който съвсем малко отстъпва на Петков и по никакъв начин на Петканов. Ще направя едно луеко отклонение и ще ви напомня, че новият шеф на ЕК Юнкер почва от сутринта? С чай с ром. Или ром с чай, което не е същото…
И Миков, оказва се, не робувал на консервативни схващания, че до обяд не бива да се пие по-силно от джин с тоник. И не се съмнявам, че в перспектива двамата ще намерят общ език. Той Миков дълго ще е в опозиция и едва ли това е важно, но една такава предпоставка никога не вреди. Казвали са ми, не се кълна, че когато Цветанов станал министър, заварил бутилки от три мандата. И от там му били парите за два от шестте апартамента.
Та с една дума си бях въобразил, че ако не пребори престъпността, поне силно ще я ограничи. Но животът ме опроверга. Миков не се справи с престъпността. Най-много са ми разбивали мазето точно по времето на Миков – цели три пъти. Хем съм турил опис на вещите от външната страна на вратата: 1. Две лопати (да ме питаш що ми са две!); 2. Гребло за сняг; 3. Метла (с дървена дръжка) 4. Кофа (цинкова) 5. Капак за тоалетна чиния (стар) и т.н. Но дето се вика, те са длъжни да проверят.
И изобщо, оказа се, че съм имал много грешна представа за човека. Дали от фатмака в казармата, който беше от оня край, но си бях въобразил, че там живеят сурови, твърди хора. Знаете ли например по колко различни начини може да се изрази любимото действие на силовите структури (борци и милиция) „удрям”. В Кула не викат просто „удрям”.
Там си имат диференциран израз за всеки вид бой: да изликосам (да ударя с тънка пръчка), да завратосам (да ударя с длан по врата), да издъмба (да ударя с юмрук по гърба), да дереньосам (с дебела тояга), да шфрасна (да ударя рязко), да смлата (да пребия набързо) и т.н. И на базата на този краеведски анализ стигнах до извода, че бандитите ще берат ядове с Миков. Няма да могат да се разберат с него.
В кулския говор има към 10 000 специфични думи и без езиков курс не можеш да се оправиш. Мрдам (мърдам), пргаф (пъргав), крк (кръг) и т.н. Даже си спомням, че тогава сравнявах кулския говор със сонантното „р” и сонантното „л” на дупнишкия говор (бркам, врл, грло, глтам, жлт, слнце) и стигнах до извода, че Миков, за разлика от Петков, по никакъв начин няма да се разбере например с модерните по онова време Братя Галеви.
Между другото, не знам защо, но в Кулско отбягват буквата „х”. Единствената дума с „х” е „хъш”. Викат ляп (хляб), убаф (хубав), маам (махам), оро (хоро). Даже на оназ, репродуктивната дума, не й турят „х”.
Отплеснах се. В крайна сметка това, дали Миков може да произнесе «неолиберализъм» не е най-важното за един лидер. Пък и нали съмишлениците му се надяват, че той ще ги поведе към една действителност, където тая дума няма да им е необходима. И изобщо върху Миков май лягат очаквания, които той не би могъл да оправдае, дори и да иска. А той и не иска. Пловдивският олигарх и водач на соцмайничките Гергов му постави задача да се пребори със статуквото в партията. Което извън празните приказки означава нещо като да се ритне сам отзад. Защото Миков е в Изпълнителното бюро на БСП от 1998 г. и според това, което съм чувал и чел за статуквото, той е част от него.
„Ако дълго стоиш на едно място, ставаш част от него.” Каквато част е и самият Гергов – комунистът-милионер. Цялата върхушка на партията е рожба на това статукво и за нея то е оная хранителна среда, извън която не може да съществува. Точно от такива борци статуквото най се не плаши. Тъй че споко, революция няма да има – нито в БСП, нито в обществото. Ако червените искаха сериозна промяна, щяха да изберат Кадиев, или поне Мая Манолова.
Разбира се, трябва да изчакаме края на седмицата и да видим какъв състав на Изпълнителното бюро на БСП ще предложи Миков, а също и водачите на листите за предсрочните избори през октомври. Но от сега можем да допуснем, че петимата зам.-председатели на партията - Драгомир Стойнев, Димитър Дъбов, Евгени Узунов, Георги Пирински и Янаки Стоилов – ще запазят постовете си. И ще стане променил се Илия, погледнал се - пак с тия. Сложете над тях Сергей Станишев като председател на Коалиция за България и теглете чертата. Какво се получи? Да, точно така, аз също получих нула. Нула промяна. Той и самият Миков си го каза: "Промяната трябва да стане постепенно, да се запази единството, да се търси енергия чрез обединяване, а не чрез противопоставяне..."
Дано да стане. Един руски дисидент казваше, че в Русия, ако разместиш събираемите, сборът се променял, а понякога и напълно изчезвал. Може и у нас да е станало така. Другарката питала Иванчо колко е 2+3. И той казал 5. А 3+2? Иванчо рекъл 6. Е как бе, Иванчо, та то е едно и също! Да, бе! Едно и също ли е да кажа «да мина да ви взема» и «да взема да ви мина»? Сещате ли се какво намеквам. Какво намеквам, направо ви казвам, че ще вземат да ви минат...
Като си помисли човек обаче, защо да се променят, след като им минава номерът? В тази партия съществува огромна пропаст между лицемерието на образованата и разбогатяла върхушка и наивната вяра на бедния и онеправдан във всяко отношение електорат. И над нея се прехвърлят само мостове от благи приказки. Всички партии се прехранват с голи думи, но червените бабички ги хващат направо на бастуна с кривото. Собствения им бастун.
Тъй че, братя и сестри от последната възраст, надежда всяка оставете, промяна всяка забравете.
