Проучване на "Галъп": У нас оптимистите за близкото бъдеще са по-малко от песимистите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В последните десетилетия светът обичайно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще (особено в годините след кризата), но напоследък не толкова ясно. В България съотношението е различно. У нас оптимистите за близкото бъдеще традиционно са по-малко от песимистите. А най-много са онези, които не очакват промяна. Такава е равносметката трийсет години след началото на промените у нас.
Изводите са от ежегодните глобални изследвания на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (в сътрудничество с УИН). Данните са обобщени от „Галъп интернешънъл“ специално за Българската национална телевизия, представени в предаването #Европа и легендарната рубрика „Къде сме ние“ на „По света и у нас“. Повод е трийсетата годишнина от началото на промените у нас.
Традиционно, в годините от началото на новия век насам от 40 до над 50% от хората по света споделят надежда, че непосредственото бъдеще ще е по-добро. С един лек спад в самото начало на века.
В годините на световната криза обаче – около 2008 и 2009 г., делът на оптимистите спадна на 30%. Това бе и единственият случай в новия век, в който песимизмът за бъдещето надделя над оптимизма.
В последвалото десетилетие надеждата по света се възвърна, за да премине дори и над 50%. Но пък в последните няколко години тя седи на не повече от 40%. Осезаемият ръст на тревожни събития по света напоследък явно оказва влияние.
Онези, които не очакват промяна, традиционно в годините са около 30%. Онези, които очакват негативна промяна пък са около и над 20%, с изключение на световната криза, когато техният дял подскочи.
Накратко – светът обичайно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще, особено след кризата, но напоследък не толкова ясно.
В крайна сметка, напоследък, средно 40% са оптимисти, средно 30% са неутрални, а средно 20% са песимисти. Останалите се колебаят.
Често, страните шампиони по оптимизъм са от по-бедните части на света, а песимисти са Западните страни. Обяснението е просто – изглежда, че страхът от загубата на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.
Къде сме ние?
В България съотношението е различно. През последните десетилетия България традиционно остава в негативната част на „класацията“ по държави, макар и далеч от крайности. У нас оптимистите за близкото бъдеще са по-малко от песимистите. А най-много са онези, които не очакват промяна.
Оптимистите у нас обикновено се движат между 15 и 25% в годините на новия век. Песимистите и онези, които не очакват промяна, са традиционно повече. По време на кризата песимистите бяха повече от неутралните, през останалото време неутралните са повече от песимистите.
По време на самата световната криза делът на песимистите се бе увеличил и до непосредствено под 40%, но после спадна дори до 20%, за да се качи последно до 30%. С последвалото успокояване се отбеляза ръст на неутралните очаквания и през 2015 и 2016 те надминаха 40%, но напоследък се върнаха на около 30%.
Така в момента у нас неутрални и песимисти са с дялове средно 30%, а оптимистите – над 20%. Останалите се колебаят.
В нашия регион, най-големи оптимисти за близкото бъдеще остават албанците.
