Проф. Антоанета Христова: Българинът излезе от образа на недисциплинирания човек - две седмици след началото на карантината, хората са здраво стъпили на земята
Последвайте ни в Google News Showcase
Как се отразява стресът около карантината заради коронавируса на хората разкрива изследване на БАН, представено пред БТВ от политическия психолог проф. Антоанета Христова.
„Резултатите като цяло показват, че хората са стъпили две седмици след началото на карантината здраво на земята – анализира проф. Христова. – Преобладаващата част от изследваните малко над 1 000 души смятат в момента, че може и да се заразят, но може и да не стане. Повечето хора отговарят рационално - че е вероятно да се заразят.
Резултатите показват, че няма наченки на паника, което е друго позитивно нещо. Прави впечатление още, че изведнъж българинът излезе от образа на недисциплинираните хора, които не виреят в общност. Нивото на тревожност също е по средата. Това е идеалната крива. Резултатите показват, че психиката на повечето хора е изключително мобилизирана за момента да се справи със заплахата около ситуацията. Тази ситуация обаче ще продължи кратко. Заради това е много важно да се повтори изследването и да се сравнят резултатите. След изчерпването на мобилизацията следва рязко падане, силите свършват. Трябва да се мисли в перспектива. Говоренето, мисленето трябва да ни помагат да поемем продължаването на процеса. Трябва да се мисли за стратегията по говорене по темата”.
Изследването, представено от проф. Антоанета Христова показва и за какво повече се тревожат хората две седмици след старта на карантината – за заболяването или за икономическата ситуация.
„Икономическата ситуация се възприема по-стресово – анализира проф. Христова. - Профилът на хората, стресирани е на жени в активна възраст от София, на ниво хоум офис. Това означава жени, които работят вкъщи, гледат деца, решават домашни, готвят, чистят, общуват активно със съпруга си, който е по-ангажиран с икономическите проблеми. По-лесно приемат стреса хора, които са поставени в максимално близка до обичайната им работна среда, работейки от вкъщи. Иначе основно работата от вкъщи е допълнителен стрес, защото става дума за необичайна работна обстановка.
Нивото на оптимизъм при жените е по-високо от това при мъжете. Цялата извадка обаче показва над средните нива на оптимизъм. Наивният оптимизъм, който е преобладаващ, ни показва, че сме отворени към всяка положителна новина и се хващаме за нея като удавник за сламка. Заради това и той е водещ в момента. Вижда се, че имаме нужда от положителни новини и това е условие да издържим по-дълго. Трябва ни близка и далечна перспектива. Малко повече да се говори за това, което ни предстои. Говоренето по темата е таргетирано, докато много голяма част от хората не се чувстват, не се разпознават в целевите групи, в икономическите групи, които са подпомогнати от държавата. Много от дисциплинираните хора страдат от недисциплинираните. Недисциплинираните, тези които не спазват мерките, доведоха, например, до това, че пострадахме и ние, затваряйки ни парковете”.
