Проф. Антони Гълъбов с безпощаден анализ: Още ли е топла връзката Радев - Нинова и защо Елена Йончева и Мая Манолова са в топ гафовете на годината
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Това е година, в която се видя политиката да се възприема като изкуство на възможното. В управлението имаше инициативи, които не бяха приети и отложени. От друга страна, стабилността на правителството зависи от неговата маневреност и от способността да се правят компромиси, включително и при целенасочени атаки, които нямат реално своите основания. Устойчивостта на правителството ще продължи да зависи от устойчивостта на този модел при много внимателно напредване по отношение на реформите. Това заяви в анализ за фактор.бг политологът Антоний Гълъбов.
"В БСП нямаше какво различно да се случи. На първо място - имаше натрупване на противопоставяне, което не води до резултат. Радикализацията на настоящото управление в левицата не само, че не доведе до конкретни резултати, но се обърна и във вътрешно политически план. Това се видя и на двата поредни избора тази година. Създаде се усещането за нещо като бой последен и разрушаване на системата. Най-вероятно процесите на вътрешна фрагментация ще продължат, но няма да доведат до драматични действия. В БСП ще бъде направено всичко възможно да бъде преизбрана Корнелия Нинова за лидер на партията, което означава, че и догодина не може да очакваме кой знае какви драстични промени. Към този провал трябва да включим лошото управление на национално ниво на партията спрямо местните структури, а също така и финансовите проблеми, които имаха тази година социалистите", обясни той на въпрос за случващото се в БСП.
По повод президента Румен Радев и все по-очевидната му функция на лидер на опозицията Антоний Гълъбов сподели: "БСП все повече делегира правата на Румен Радев за подобна функция, но самият той не е особено във възторг да бъде техен представител. Разбирането за това, че президентът и БСП действат в една посока не е съвсем точно. Държавният глава няма нужда от партията, докато БСП се нуждае от Румен Радев. През тази година самостоятелната тактика на Румен Радев да действа срещу управлението завърши своя облик. Тя обаче не е в полза на БСП, а за неговата собствена амбиция за оказване на влияние върху дневния ред на обществото. Всъщност с дебатите за главен прокурор и за промени в конституцията той започна предизборната си кампания. Тя може би е на време, но не е на място. Темата и начинът, по който се предполага да се развива кампанията на Румен Радев, не са подходящи за президентски избори. Но ако трябва да обобщя, БСП разчита много на Румен Радев, докато той не работи за партията."
Политологът коментира и слуховете, че държавният глава ще създава свой политически проект: "За подобна хипотеза най-вероятно ще продължи да се говори в публичното пространство. В същото време виждаме много ниска институционална култура с идеите за промени в конституцията. Що се отнася до Петър Стоянов и до Георги Първанов, те продължиха да се занимават с политика, след като приключиха мандатите си, съобразявайки се с конституцията. В момента нямаме основание да смятаме, че Румен Радев ще напусне президентската институция, за да прави нов проект. От там идва и двусмислието, защото Румен Радев се държи като партиен лидер, а не като държавник. Именно и заради това подкрепата към него намалява. Така че накрая рейтингът му ще се оформи като на политик, а не като на държавник."
За победите на ГЕРБ на европейските и на местните избори експертът заяви:"ГЕРБ успя да затвърди своите тенденции без да демонстрира готовност или тенденции за нарастване. Партията имаше шанс и за още един мандат на европейските избори, но заради преразпределението той беше взет от ВМРО. Местните избори също показаха, че ГЕРБ остава първа политическа сила, но недоволството към сегашните политици нараства и се търсят нови алтернативи. Изборът на Волен Сидеров да стане общински съветник е показателен за бъдещето на коалицията на „Обединените патриоти“. „Атака“ започна да изчерпва първоначалния заряд на партията и запазва своите позиции по места. Има още едно движение, което заслужава интерпретации – сближаването на НФСБ и ВМРО. То се усети като потребност на евроизборите и показа резултати на местния вот. В момента имаме по-ясно обединение между патриотични формации, което е дало политически резултат."
Проф. Гълъбов анализира и ситуацията в ДПС и предстоящия избор на нов председател: "Има много голяма разлика между Мустафа Карадайъ и Лютви Местан. Политическата линия, която водеше Лютви Местан, беше санкционирана и прекратена. В момента имаме плътно изпълнение на програмата на ДПС в национален план. По-скоро интересното е дали и по какъв начин ще настъпят промени във втория ешелон на партията. Имам пред вид в местата, в които ДПС не можа да се пребори на местните избори, които са изключително важни."
"Г-н Радев се ориентира много добре в сигналите, които страната ни получи не само от САЩ, а и от НАТО. България е от малкото държави в алианса, които устойчиво потвърждават ангажимента си за увеличаване на разходите за отбрана. За разлика от много влиятелни страни, България демонстрира готовност да направи своята армия съвместима с другите членки на НАТО. Затова президентът няма как да се конфронтира с външните сили. Ние обаче не трябва да забравяме и усилията, които положи Румен Радев за това България да направи проблематичен избор за другия вид самолети, които нямаха тази боеспособност, а в същото време не беше ясно и дали ще оправдаят сумата, която ни беше предложена", уточни политологът във връзка с закупуването на изтребителите Ф-16 и поведението на президента Румен Радев.
Експертът говори и за политическия проект на Слави Трифонов: "Това, което виждаме на повърхността, е една телевизионна продукция със средно качество – на кабелна телевизия от регионален мащаб. Имаме влошаване на телевизионна програма, но не и очаквания, превръщайки се в партия, тя да привлече повече симпатизанти от тези, които са зрители на кабелната телевизия. На изборите имаше натрупване на желание за нови проекти, но в същото време няма последователност към определени кандидати. Ако г-жа Иванчева имаше впечатляващ резултат на европейските избори, то почти никой не разбра, че е кандидат за кмет на София. По същия начин стоят нещата и с Борис Бонев. Ако направи политически проект, няма да бъде успешен."
По повод отношенията между България и Русия той сподели: "Отношенията между България и Русия имат различен дизайн в зависимост от това, дали ги гледаш от Москва, или от София. От руска страна тези отношения са изцяло в сферата на геополитическото влияние и на икономическите интереси. От гледна точка на Москва, в това отношение емоции няма. За Руската федерация е важно България да е отворена врата, през която да реализира своите интереси на територията на Европейския съюз. От българска страна темата продължава да е много емоционално натоварена, с нисък дял на прагматизъм. Това се извършва през много тесни канали, които не са се променяли през последните 30 години и по тях работят едни и същи групи от хора. Отзоваването на дипломати няма как да влоши взаимоотношенията ни с Москва, защото по принцип те са асиметрични. Нужно е България да рационализира интересите си, защото продължава да изнася все още твърде голям ресурс за Руската федерация. Важно е да се отстранят пластовете на псевдо емоционални изблици."
"През 2019 г. имаше много гафове, свързани с политически дейци. Случаят с Елена Йончева ще продължи, тъй като предстои обвиненията към нея да бъдат потвърдени или отхвърлени. Всякакви опити за паралелно отигравани и опити да се внуши, че това е лична нападка срещу нея не вършат работа. Мая Манолова пък допусна тежката политическа грешка да се кандидатира за кмет. Добре че Диана Ковачева е достатъчно опитен експерт и сравнително бързо започна да възстановява щетите, които Манолова нанесе на институцията. Имаше много подобни примери за хора, които забравяха, че с действията си на практика рушат легитимността на институцията. В това число може да сложим и президентът Радев, защото много от излеянията му тази година бяха на ръба на легитимността. При всички положения трябва да се пази на първо място доверието в институциите, защото в противен случай това прави гражданите по-беззащитни и увеличава риска от нарушаването на правата им", заключи проф. Антоний Гълъбов.
