Проф. Божидар Димитров: Миграционният натиск спрямо България не е безпрецедентен
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трябва да отбележим, че миграционният натиск не е безпрецедентен, поне спрямо нас. Мисля, че такива случаи има в цяла Европа. В своята многовековна история, България поне 15 пъти е трябвало да посреща мигранти. Това каза за „Фокус” проф. Божидар Димитров, историк и директор на националния исторически музей.
„При население между 2 и 3 млн. души, страната ни е трябвало да посреща огромни маси от бежанци, след унищожение на някои наши съседни държави. Първото регистрирано такова е през 799г., когато Карл Велики унищожава Аварската държава и няколко стотин хиляди души са населени в България. Страната ни ги приема и дори Кан Крум ги използва във войните срещи Византия. В следващите години вече ги няма, защото са асимилирани в българската народност”, посочи проф. Димитров.
По думите му следващият такъв случай е от 894г., когато унгарците унищожават Великоморавия. „Тогава византийските хронисти пишат: „Бог наказа великоморавците, защото изгониха Кирил и Методий, но все пак ги пожали като ги остави живи и те избягаха в България”. В тази вълна участват около 300 000 души. Следващата мигранстка вълна е от 600 000 души. Това са племето Узи. Те нахлуват в българските земи с цел да се установят тук, но стара българска тактика за защита сработва и те се укриват в многобройните планински крепости. Византийските хронисти пишат, че започват да гладуват, разболяват се от стомашно-чревни заболявания и много от тях загиват. Оцелелите ги заселваме в Североизточна България, където днес потомците им са известни под името гагаузи”, обясни още проф. Димитров.
Той посочи, че следващата голяма вълна е от печенегите, които живеят в продължение на 300 години на североизточната ни граница и са наши верни съюзници. „Византийският император Константин Багренородни пише, че много българи се женят за печенежки и обратното. След като са притиснати от куманите, те са принудени да бягат и идват в България. Населяваме ги в ботевградското поле, пиротското поле, нишкото поле и околните планини. Техните потомци са представителите на етнографската група шопи. След като прогонват печенегите, куманите на свой ред са притиснати от татарите и са принудени почти изцяло да избягат в България и Унгария. Смята се, че у нас са дошли около 500 000 души, но като наши традиционни съюзници сме им раздали земи”, посочи още проф. Димитров.
Той поясни, че те са оставили ярки следи в България, а името куман е в основата на много топоними като кумански дол, куманска чешма и дори в днешна Македония има град, който се нарича Куманово.
