ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Новото десетилетие за Европейския съюз започва със серия предизвикателства. Без съмнение едно от тях е предстоящото излизане на Великобритания от Европейския съюз. Това коментира пред БНР дипломатът и експерт по международни отношения проф. Здравко Попов - президент на Института за публична политика.
Той анализира, че на евролидерите ще се наложи да обединят усилия и по редица важни въпроси сред които борбата с климатичните промени, с растящия евроскептицизъм, отношенията със САЩ, Русия и Китай.
„Не бива да пропускаме и желанията за реформи на Съюза, изразявани от президента на Франция Еманюел Макрон и вътрешните противоборства с Полша и Унгария - страни, които смятат, че принципите върху които е изграден ЕС се пренебрегват. С всичко това, а и с други проблеми ще трябва да се справя новата Европейска комисия, начело с Урсула фон дер Лайен”, коментира още той.
Попов заяви още, че е трудно да се прогнозира как Брекзит ще промени ЕС.
„Със сигурност Евросъюзът ще се промени – Англия е един от стожерите на ЕС и на европейската цивилизация – каза той. - Франция, Германия, Великобритания олицетворяват европейския Запад и в този смисъл излизането на Великобритания безспорно няма как да не създаде определен тип криза. Това е своеобразно разстройство в конструкцията на проекта, макар че Англия не е сред учредителите на ЕС“.
Според него при всички случаи новата Европейска комисия ще направи всичко възможно да смекчи силовите полета на конфронтации и разминавания във вижданията за бъдещето на Европа.
„Но от друга страна не съм сигурен, че без някакви съществени и по-радикални реформи може да бъде удържано това състояние на ЕС във вида, който ние в момента наблюдаваме. Полша например – там има ясен симптом за това, че Полша и през нея и духът на новите източноевропейски демокрации – част от европейския проект, търсят по някакъв начин една собствена идентичност, различна обаче от начина, по който се развива западната част на ЕС - коментира проф. Здравко Попов. - Ако е очевидно, че всички споделят общите ценности, това не е точно така по отношение на споделени интереси. Интересите все още се базират на териториална идентичност, на национален суверенитет и на национална самостоятелност“.
