Проф. Кръстьо Петков: Дискутираме рисковете, но ги прозяпваме в реалността
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България бе домакин на годишната среща на местните власти в Югоизточна Европа и приюти в Пловдив близо 550 кметове от 16 държави в региона - една от големите теми на форума бе фокусирана върху природните бедствия и тяхната превенция.
Фактът, че България е избрана за домакин на такава среща е добра новина. Изборът може да е резултат и от това, че на наша територия има примери за проява на крайно опасни рискове, които водят до дестабилизация и висока степен на перманентна несигурност.
Само за последните 3-4 г. България беше споходена от екологични рискове и едни от най-драматичните природни бедствия - наводнения, съпроводени с жертви и лишаване на хората от жилища, от поминък. Не трябва да пропускаме и финансовите рискове, които дестабилизираха банковата и пенсионно-осигурителната система. Бяхме изправени и пред геополитически рискове, довели до това, че България попадна в международна изолация, каквато не е имало от времето на тоталитарната система. Така че въпросът е като какви участвахме на този форум? Ако някой се е осмелил, извън приветствените думи, да приеме ролята на инструктор, би било голяма грешка. Направо би било комично - генераторите на рискове да поучават другите как да се предпазват от тях. Защото в България почти всеки риск е генериран от политиците и има политическа основа или последици.
Например, наводненията - те не са дошли, защото Господ е разлюбил българското племе. Наводненията се случиха, защото у нас се строи безпланово, хаотично, в нарушение на законите и се сече безогледно българската гора. Всичко това не може да стане без съдействието или бездействието на властта. От две години в ситуация на генериране на верижен риск са КТБ, капиталовите дружества в пенсионната сфера и другите финансови структури. Те заплашват не само себе си, но и всички свързани с тях - вложители, кредитополучатели или акционери, подлъгали се да си доверят парите там. В последните две или три години се появиха и геополитическите рискове. Оказа се, че имаме липса на стабилна и отговорна национална стратегия за превенция на тези рискове.
Наред с правителството и пасивността на Народното събрание, отговорност за това носи и държавният глава. Нима той не си дава сметка, че с редица свои изказвания и позиции по отношение на Русия и енергийната криза, дори от гледна точка на реакцията му към аферата "КТБ" се стигна дотам, че България днес не е желан партньор. А пък който обърне поглед към нас, очаква примирение и безкритично служене. В този смисъл, добре е да има форуми за превенция на рисковете и споделяне на опит, но нека всеки да играе ролята, за която е показал талант и за която има потенциал. България е една от малкото страни в региона, в която липсва научна база за анализ, оценка, прогнозиране, и в крайна сметка, препоръчване на политика за превенция на опасности поне в тези три направления - природни бедствия, финансова стабилност, геополитика.
В съседни държави, а да не говорим за Западна Европа и САЩ, съществува цяла индустрия и мрежа от институции, които получават инвестиции от държавата и бизнеса, за да излизат с оценки на рисковете. За своите анализи и препоръки те са отговорни, включително, ако се наложи да им се търси сметка защо не са се намесили своевременно, ако са констатирали приближаващ риск.
У нас единственият изследовател на риска в момента е бившият премиер Иван Костов с една лаборатория в Нов български университет, която ни осведомява всеки месец какво става в политиката и кой ще спечели изборите. В тази лаборатория дори не успяха да прогнозират и предвидят срива в КТБ, което ги засегна персонално. А в БАН би трябвало да се налеят буквално милиони, за да се създаде национален център, от който да тръгне подкрепа към университетите, в които по линия на докторски дисертации или в отделни курсове, се преподава теория и управление на риска. Без този фундамент нищо сериозно не би трябвало да очакваме. И рискуваме да прозяпаме рисковете, а те не намаляват. Напротив. /БГНЕС
