Проф. Стоянов предупреди ПП и ДБ: Със слаба тактика стратегически битки не се печелят
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Никой избор в демократична държава не е предрешен. Президент Йотова има най-големи шансове към днешна дата. Но на терен не са всички потенциални и неизвестни (имам предвид като възможна изненада) бъдещи кандидати. А за онази част от политическото пространство, която се самонарече „демократична общност“ и за нейната социо-биологическа пасивност можем да кажем само едно - със слаба тактика стратегически битки не се печелят, с шикалкавене и лукаво поведение не се печелят умове и сърца, със себедостатъчност не се печели доверие и устойчивост. Това заявява в интервю за "Труд" професорът по политическа комуникация и директор „Политически анализи и прогнози“ към „Галъп Интернешънъл Болкан“ Росен Стоянов.
"Не съм съвсем сигурен, че останалите ясни кандидатури към настоящия момент могат да изиграят съществена, преломна роля в предстоящите избори - нито в отнемане и разсейване на вот, нито от гледна точка на изгряване на нова звезда и формиране на дългосрочна перспектива за запълване на съществуващи ниши в политическото пространство", твърди още той.
По думите му, управляващите все още не могат да се отърсят от предизборното агитационно говорене, обобщенията, пожелателните мантри и и заявително-претенциозните обещания и закани.
"Като че ли някой друг трябва да реализира предложената и приета от тях финансова рамка за настоящата година, някак евфемистично прехвърляйки всички надежди и очаквания за манната небесна, която ще ни сполети единствено заради тях едва с бюджет 2027. Изцяло популистки основни акценти - правосъдна реформа, концесионни такси, здравеопазване, потребители. Сравнително категорично, но някак смирено говорене от страна на ГЕРБ, определящи се като носител на алтернативата, без която никоя демокрация не може да съществува. „Продължаваме промяната“ - все по-малко ярки, отново заплахи за публични изяви по площадите и акцент върху опасността от установяване на еднолична власт. „Демократична България“ продължават линията на критика на новите дългове и липсата на реформи, без да заявяват силно алтернативна роля и мисия. ДПС - от всичко по малко, без резки движения и силни фрази и оценки. „Възраждане“ се обявиха за единствената истинска последователна опозиция и отново се разграничиха от „Прогресивна България“ по оста кой повече обича Изтока и кой повече мрази Запада", коментира още проф. Стоянов.
