Професор-психиатър за случая в Пловдив: Децата от бандата са като глутница вълци. Отново преживях "Повелителят на мухите"...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Случаят в Пловдив, при който младежи проявиха жестокост и убиха 37-годишния Георги Кузев, трудно може да бъде обяснен и осмислен. В него става дума за комплекс от фактори, натрупани с години, а фактът, че жертвата е на 37 години – толкова, колкото е и Българският преход, е символична.
Когато децата останат сами, правилата отпадат, в група съвестта се размива, моралът отпада и се появяват правила, които са основани на страх и агресия. Това обобщи за Радио Варна проф. Христо Кожухаров, председател на Българската психиатрична асоциация.
Ако погледнем символично на нещата, може би това е моралната присъда за тези 37 години преход, допълни проф. Кожухаров, след което зададе въпросите:
Къде бяхме всички ние, когато тези деца растяха? Как се оказахме в ситуация, в която не знаем какво се случва с тях и постоянно сочим другия за виновен?
Според специалиста е изключително трудно да се влезе в обувките на извършителите. По думите му реакцията на обществото е да търси виновни другаде, вместо да се замисли за по-дълбоките причини и да изпита истинско състрадание към жертвата и неговите близки.
Страхът не води до създаване на нови ценности и кара хората да спазват единствено правилата на улицата и на групата. В такива ситуации жертвата се превръща в мишена, а молбите за милост пораждат още по-голяма агресия, поясни проф. Кожухаров.
Той направи паралел с романа "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг, в който група деца, оставени без контрол и обществени правила, изграждат собствен ред, основан на страх и агресия. Сякаш отново преживях тази книга, макар че съм я чел преди много години, сподели проф. Кожухаров. Според него един от основните проблеми в случая е липсата на положителни модели.
Той даде сравнение с действията на глутница вълци, в която страхът на жертвата насъсква още повече, а моленето за милост поражда все по-голяма агресия.
Разговорът на Павел Пенев с проф. Христо Кожухаров е в началото на публикацията.
