Психиатърът Любо Канов с политическа дисекция: Манолова говори като от цукало, където е заровила пуйчата си глава, Нинова с патоса на вечната комунистическа лъжлива загриженост
Последвайте ни в Google News Showcase
"Слушам гласът на Мая Манолова. Да оставим походчицата ѝ, малкото вдигнато пръстче когато ходи боса в народното събрание с чашка експресо в ръка, нито всекидневната фризьорска грижа да изглежда все по-руса. Най-силната антипатия у мене предизвиква не птицевидният ѝ стил на обличане или фризурата ѝ, а нейният глас. Той звучи сякаш излиза от цукало, където е заровила пуйчата си глава и монотонно, с продължително “ъъъкане” наставнически говори от името на “народа” и на “народа”. Гласът- ето това е моето наказание." Това написа в профила си във "Фейсбук психиатърът Любо Канов. Той изрично уточнява, че е "сензитивен към човешките гласове".
Ето какво пише Канов в социалната мрежа:
Имам нещо като своеобразен дефект или странност. Гласовете на хората ми се запечатват много силно в паметта, повече от имената им. Помня лицата и особено гласовете на хората. Но не толкова имената им. Понякога, слушайки на запис съобщенията оставени от моите пациенти в Америка, когато моята практика беше много натоварена, бях в състояние да разпозная веднага кой се обажда и цялата му лична история веднага възникваше в съзнанието. Понякога без точното име. Но, образът му или образът ѝ, се активираше моментално, след като чуех тембъра, специфичните гласови особености и акцента на онзи, който беше оставил съобщение в гласовата ми поща. Не винаги оставяха имената си, което ме затрудняваше и трябваше по косвени пътища да се сетя кой се е обадил през нощта или извън работното ми време.
Защо го казвам?
Да кажем, че съм “сензитивен” към човешките гласове.
Слушам гласът на Мая Манолова. Да оставим походчицата ѝ, малкото вдигнато пръстче когато ходи боса в народното събрание с чашка експресо в ръка, нито всекидневната фризьорска грижа да изглежда все по-руса. Даже нейната нахална употреба на изрази като “ хората искат… българите очакват…гражданите желаят…народът казва, че…всички хора казват, че…”, което от само себе си е безсрамно и нелепо, произнесено от толкова компрометирана политическа фигура и от толкова противна политическа формация с Бабикян, Хаджигенов, ковчегарят културен министър и т.н. (ПЕЕВСКИ, костинбродската афера, отречените посещения при “босът” Божков, бесуването в парламента по времето на Орешарски и пр.)
Не, не това ме засяга истински. Най-силната антипатия у мене предизвиква не птицевидният ѝ стил на обличане или фризурата ѝ, а нейният глас. Той звучи сякаш излиза от цукало, където е заровила пуйчата си глава и монотонно, с продължително “ъъъкане” наставнически говори от името на “народа” и на “народа”. Гласът- ето това е моето наказание.
Други хора и интонации също ме възмущават. Баритонът на Нинова, този носово резониращ глас, преструващ се на искрено загрижен в дълбоките регистри, този нюансиран “фейк”, изцяло разположен в демагогията, с патосът вдъхновен от вечната комунистическа лъжлива загриженост за бедните и онеправданите…Тука, дори фалшивият поглед изпод оскубаните вежди и лъжливите очила на образован човек, не могат да прикрият обертоновете на Московията.
Съселът, човекът президент, с равностранното, безизразно говорене, без страст, без мисъл, със секретирането на безмислени фрази; ( впрочем успешно практикувано от друг един президент на България цели десет години наречен Първанов, също такъв майстор на безжизненото говорене) ; та този сух шепнещ и изсипващ фразеологичен пясък, баналитет и наизустени плеоназми човек е безпогрешно разпознаваем по глас като емоционално кух, отстранен от думите си, човек-декларация на тезиси и чужди идеи, които той изстисква мъчително от паметта си с приглушен шепот. Незабавно разпознаваем.
Когато бях млад имах “таланта” да разпознавам някогашните рок групи по само няколко тона на песните им. Много от тези групи са отдавна забравени, а сега има апликации, като “Sezam”, които могат да разпознават мелодии и изпълнители безпогрешно. Моите познания са ненужни и даже смешни днес.
Гласовете на хората обаче говорят много. Лицата им понякога лъжат. Има една забравена вече дума “лицедействие”. Тя означава умението да използваш лицето си, за да излъжеш онзи, който ти повярва.
Надявам се, че гласът на човека ни казва повече.
Поне аз така мисля.
А дори да се лъжа, не е голяма загуба. Толкова много от живота днес се базира върху умението успешно да излъжеш някого.
