ПЪЛЕН УСПЕХ ЗА БЪЛГАРИЯ И БОРИСОВ: Мониторингът на Еврокомисията отпада 12 години след влизането ни в ЕС – страната ни похвалена за борбата с корупцията, Румъния остава под наблюдение (ОБНОВЕНА)
Последвайте ни в Google News Showcase
Отпада окончателно наложеният на България при влизането ни в Европейския съюз през 2007 г. Механизъм за сътрудничество и проверка, по-известен като мониторинг върху правосъдието и вътрешния ред. Той бе наложен единствено на нас и на Румъния с цел по-бързо достигане на европейските стандарти на върховенство на правото.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Това бе съобщено след обявяване на доклада на ЕК за България, където се препоръчва мониторингът на бъде свален и предстои и гласуването на предложението от Европейския съвет.
Наблюдението над Румъния обаче остава и това показва още по-категорично високата оценка за постижението на България в правосъдната реформа.
След 12 години за България пълния успех вече факт, след като още миналата година кабинетът на Бойко Борисов получи похвали от шефа на ЕК Жан Клод Юнкер за успешните реформи, повишаване на ефективостта в борбата с корупцията и редица важни точки, в които наблюдението бе премахнато. Сега окончателно става ясно, че страната ни е покрила всички критерии на общността и не се налага по-нататъшно специално наблюдение.
Това е факт още от пролетта на тази година и бе признато лично от Юнкер, който отчете, че България е изпълнила изискванията и обеща на премиера Бойко Борисов до края на мандата на комисията му, мониторингът да бъде свален.
Окончателно решение за това е ясно послание от Европа, че кабинетът на Борисов и правоохранителните органи в България са се справили напълно с това да гарантират върховенство на закона.
Отпадането на мониторинга е ключово и за оставането на Данаил Кирилов на поста правосъден министър, тъй като той гарантира, че той ще падне, а в противен случай обеща да подаде оставка.
С решението на ЕК стана окончателно ясно и друго – че са напълно фалшиви воплите на психодесни провалени политици, че няма законност в България. Лъсна фактът, че те не се борят за страната, а само за спасяването спонсорите си в лицето на подсъдими олигарси, които логично не са доволни, че държавата им търси сметка за престъпленията и затова не ги устройва да има каквото и да било правосъдие.
В последния доклад на ЕК от ноември 2018 г. се казваше, че страната ни е изпълнила препоръките по три показателя – независимост на съдебната власт, нормативна уредба и организирана престъпност. Сега пълният успех е вече факт.
В мандата на следващата Еврокомисия наблюдение вероятно ще бъде въведено върху разходването на евросредства на всички страни членки едновременно.
Преди минути съобщението за доклада бе официално публикувано и на сайта на ЕК, където става ясно какво е неговото съдържание.
"Европейската комисия прие днес най-новия си доклад за предприетите от България действия за изпълнение на ангажиментите ѝ във връзка със съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в контекста на механизма за сътрудничество и проверка (МСП)", съобщават на сайта на ЕК.
В днешния доклад се разглежда постигнатият през изминалата година напредък в изпълнението на последните 17 препоръки, дадени от Комисията в доклада ѝ от януари 2017 г. В него със задоволство се отбелязва последователната работа на България по изпълнението на тези препоръки.
Комисията е на мнение, че напредъкът на България по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС.
Необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение. България трябва да осъществява мониторинг на трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга на Комисията, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с Комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона. Както вътрешният мониторинг, така и механизмът, обхващащ целия ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на МСП за България. Преди да вземе окончателно решение, Комисията надлежно ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент.
"Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер каза: Още в началото на мандата си заявих, че бих искал механизмът за сътрудничество и проверка да приключи при тази Комисия. Разбира се, осъществяването на тази амбиция винаги е зависело от изпълнението на всички изисквания в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.
През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на Комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на МСП и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС. Ще чуем внимателно становищата на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение", се казва още в официалното съобщение.
"От последния си доклад през ноември 2018 г. Комисията наблюдава консолидиране на правната и институционалната рамка, въведена през предходните години. За постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия преди всичко на национално равнище чрез съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга и ще бъде съпредседателстван от заместник министър-председателя, отговарящ за съдебната реформа, и от представител на Висшия съдебен съвет.
Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани. Това е отговорност и към Европейския съюз и останалите държави членки. В тази връзка въпросите, разглеждани от съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга, ще бъдат използвани и в диалога с Комисията в рамките на бъдещия механизъм на ЕС за върховенството на закона.
В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, Комисията отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения.
Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) беше създаден при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. като преходна мярка за улесняване на продължаващите усилия на България да реформира съдебната си система и да засили борбата с корупцията и организираната престъпност. Той представлява съвместен ангажимент на българската държава и на ЕС. В съответствие с решението за създаване на механизма и както беше подчертано от Съвета, прилагането на МСП ще приключи, когато всички показатели, приложими за България, бъдат изпълнени по задоволителен начин.
През януари 2017 г. Комисията извърши цялостна оценка на напредъка, постигнат през десетте години от съществуването на механизма. Тази перспектива даде по-ясна представа за значителния напредък, постигнат след присъединяването, а Комисията успя да формулира седемнайсет препоръки, чието изпълнение би било достатъчно, за да се сложи край на процеса по МСП. Прекратяването на МСП ще зависи от изпълнението на тези препоръки по необратим начин и от условието промените да не доведат до ясен обрат в хода на напредъка.
Оттогава Комисията извърши две оценки на напредъка по изпълнението на препоръките. В доклада от ноември 2017 г. Комисията заключи, че постигнатият напредък е значителен. Въпреки че Комисията все още не можеше да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен, тя поясни, че с непрекъсната политическа ангажираност и решимост за постигане на напредък в реформите България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще. Съветът приветства значителните положителни стъпки, като същевременно отбеляза, че предстои още много работа.
През ноември 2018 г. Комисията приветства напредъка към бързо прекратяване на действието на МСП и стигна до заключението, че първият, вторият и шестият показател могат да се считат за временно изпълнени. По отношение на другите три показателя, свързани с продължаващата реформа на съдебната власт и борбата с корупцията, все още бяха необходими допълнителни усилия, за да се осигури пълното изпълнение на препоръките от януари 2017 г. Съветът взе под внимание заключенията на Комисията и насърчи България да използва положителния импулс, за да консолидира напредъка по убедителен и необратим начин.
В днешния доклад се разглеждат предприетите от България действия след ноември 2018 г.
В него се съдържа оценката на Комисията на това как българските органи са подходили към 17-те препоръки. Докладът се придружава от работен документ на службите, който съдържа подробен анализ на Комисията въз основа на постоянния диалог между българските органи и службите на Комисията.
Преди да вземе окончателно решение за прекратяване на действието на МСП за България, Комисията надлежно ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент", се казва още в съобщението на ЕК.
На брифинг след пленарния ден еврокомисарят Димитрис Аврамополус потвърди високата оценка на комисарите за България и препоръките мониторингът да отпадне. По думите му страната ни е изпълнила всички изисквания и затова се препоръчва отпадане на наблюдението.
Аврамопулос отлбеляза напредъка на България в борбата с корупцията. България трябва да продължи да работи в тази насока. Като постмониторингов момент се отбелязва продължаването на успешната линия на преодоляване на корупционните практики.
Аврамополус обаче отчете, че има сериозни критики към Румъния и властите там трябва да работят за повишаване на успехите са борба с корупцията. Поради това ще бъде препоръчано на Румъния да проведе по-сериозно въвеждане на съответните механизми и наблюдението дотогава ще бъде продължено.
Така за първи път от приемането на България и Румъния в ЕС реално двете страни бяха разделени и получиха различни оценки.
В края на брифинга Аврамополус съобщи, че се надява скоро България и Румъния да бъдат присъединени и към шенгенското пространство.
