Спомням си, когато Тодор Живков идваше в селото като нелегален, беше обикновен човек и обичаше да играе карти, партньор му беше бай Андон, казва Иван Крушарски
Последвайте ни в Google News Showcase
Домът, в който е родена и живяла като дете Людмила Живкова в самоковското село Говедарци, е разграбен в началото на 90-те и днес стои занемарен и заключен, съобщи socbg.com. По-възрастните още си спомнят как майка й – доктор Мара Малеева, лекувала местните в началото на 40-те години. По това време Тодор Живков бил партизанин и идвал в Говедарци нелегално. И днес в кметския кабинет виси голяма снимка на бившия Първи. Под нея е сложен следният надпис: „Българският народ по негово време благоденстваше“.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
„Намерих този портрет, захвърлен в някакво мазе на общината, и го окачих на видно място, защото по негово време хората живееха добре – казва кметът Бойчо Шуманов. – Зарекъл съм се – ще го сваля тогава, когато стигнем стандарта на живот от 80-те години. Зад родната къща на Людмила имаше малък музей. Там бяха събрани снимки и вещи на нейното семейство. След като свалиха от власт Тодор Живков, всичко започна да се разграбва. Пред портата имаше малък барелеф на Мара Малеева. Изчезна безследно. Не знам кой го отмъкна и кому пречеше. Знам, че тази жена е лекувала хората в нашето село без пари. Сега, като отидеш на доктор, първо те питат дали имаш с какво да платиш. Искам къщата на Мара Малеева и Людмила да се стегне. Да се възстанови музейната сбирка. Историята трябва да се пази.“
Оказва се, че това зависи не от друг, а тъкмо от общинарите в Самоков. Имотът сега е общинска собственост, но състоянието му е окаяно.
„Доколкото знам, е даден на семейство възрастни хора срещу символичен наем и ангажимент да се поддържа“, обяснява Шуманов.
Зад оградата на къщата на Людмила Живкова се вижда тъжна картинка. От навеса пред някогашния мемориал стърчат само проядени греди. Носи се тежък дъх на застояло. Пред вратите са струпани купчини дърва. Сред мрачната обстановка на разпаднал се соц стърчи антена за сателитна телевизия.
Оказва се, че това зависи не от друг, а тъкмо от общинарите в Самоков. Имотът сега е общинска собственост, но състоянието му е окаяно.
„Доколкото знам, е даден на семейство възрастни хора срещу символичен наем и ангажимент да се поддържа“, обяснява Шуманов.
Ето какво видяхме като надникнахме зад оградата на къщата на Людмила Живкова. От навеса пред някогашния мемориал стърчат само проядени греди. Носи се тежък дъх на застояло. Пред вратите са струпани купчини дърва. Сред мрачната обстановка на разпаднал се соц стърчи антена за сателитна телевизия.
Живков не забравя Говедарци и когато става първи в държавата. „Веднъж покани част от местните на вечеря в резиденция „Бистрица“ – разказва бай Иван. – Аз ходих като председател на профсъюзна организация. Спомням си, че Живков каза: „Сега да идем да хапнем каквото Бог дал.“ Разправят, че бил атеист, но по негово време се правеха черкви и се поддържаха манастири.“
