Първата цивилна българка в НАТО за пътя, през който е преминала и невероятните предизвикателства, с които се е справила
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Силвия Матерн е първата цивилна българка в НАТО. Работи там 10 години – в територия, строго запазена за мъже. Пред сутрешния блок на БТВ Матерн разказа за пътя си и за предизвикателствата, през които е трябвало да премине.
„Кандидатствах в НАТО над 20 пъти, съответно 19 бях отхвърлена – признава Силвия. - Всеки път подобрявах нещо в кандидатурата си, допълвах автобиографията си, отговорях на най-различни техни все нови и нови изисквания. През 2006 г. започнах да работя там в Центъра за програмиране към НАТО, който се намира в Белгия. Там работех като уеб-разработчик, графичен дизайнер и изпълнявах функции по корпоративен имидж. В последствие, през 2010 г. кандидатствах за по-висока позиция и спечелих място за софтуерен инженер. Преместих се в Агенцията по комуникация и информация”.
Силвия разказа, че в НАТО военните и цивилните работят в пълна симбиоза и взаимно се допълват, за да се изпълни съответната мисия.
„За периода от 10 години, най-странното, което ми се случи беше отличието ми за особен принос към НАТО – признава Матерн. - Дадоха ми медал. Аз си мислех, че просто си върша работата, оказа се, че си я върша повече от добре. Сега си давам сметка, че това е много добър подход за мотивация на персонала”.
Тя споделя, че едно от най-вълнуващите ѝ преживявания в Алианса е учение за цивилни, при което е имало лекции за първа помощ и как се използва оборудване за химическа атака.
„Бяхме оборудвани с 20-килограмови раници, бронежилетки, с това оборудване, ние прекарахме часове наред навън, поставени в различни ситуации за оцеляване – връща се в спомените си Силвия. - Там се научих, че силата на НАТО се крие в разнообразието от нации и как да използваме различията си, за да постигнем общата цел”.
Силвия избира да се върне в България заради децата си. Иска да израснат в родината и да се докоснат до българските традиции и природа. Тя е благодарна на германския си съпруг, който виаги я е подкрепял.
