ПЪРВО В ПИК! Бившият вицепремиер Илко Семерджиев проговори за обвиненията на прокуратурата
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият вицепремиер в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков - д-р Илко Семерджиев направи първи коментар на обвиненията, които вчера получи от Софийска градска прокуратура. Припомняме, че той е обвинен за това, че е употребил заплашване, с цел да принуди шефа на Изпълнителната агенция по лекарствата да назначи конкретно лице за заместник-изпълнителен директор.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Д-р Семерджиев публикува три свои изказвания, на които категорично отрича обвиненията и твърди, че е готов да представи доказателства пред съда, които ще разтърсят българското общество.
Ето какво сподели в тази връзка във Фейсбук Илко Семерджиев:
Вицепремиерът Илко Семерджиев: Обвиненията срещу мен са в стил „гузен негонен бяга“ 03 Април 2017 По повод постановление на Софийската градска прокуратура от 3 април 2017 г., вицепремиерът и министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев заяви следното: След встъпването ми в длъжност установих, че от аптечния сектор постъпват множество сигнали за недостиг на инсулин, антикоагуланти, противоепилептични, противоревматични и други лекарства. И към момента граждани продължават да подават информация, че в техните населени места доставките на инсулин от много време са нередовни или дори липсват.
Основните причини са т.нар. „изкупвачески“ дейности и паралелен износ. Това е свидетелство, че Изпълнителната агенция по лекарствата не е изпълнила добре своите функции. Проверка установи, че от години ИАЛ се управлява еднолично и без заместник – директор. В разговор през м. февруари с директора на ИАЛ - Асена Стоименова, предложих кандидатура за заместник – директор, а впоследствие изисках да се извършат съвместни проверки на ИАЛ, НЗОК и НАП по инициатива на МЗ. На г-жа Стоименова не е искана оставката, изрично й бе предложено да провери подадените документи за поста заместник – директор на ИАЛ и ако има доказателства за конфликт на интереси, да не назначава предложеното лице, за което да ми докладва на 27.03.2017 г. – нещо, което тя не изпълни, а вместо това е подала сигнал в прокуратурата.
В течение на повече от месец, чрез различни канали г-жа Стоименова организира масиран натиск върху мен да не бъде сменяна от поста, който заема – заплаха, каквато не е съществувала. Държа да отбележа, че ИАЛ е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването и всеки министър на здравеопазването има ясни правомощия по закон, съгласувано с министър-председателя, да определя директора. Нормативно задължение на директора на ИАЛ е да назначава заместник – директора само след съгласуването му с министъра на здравеопазването. Призовката от Софийската градска прокуратура получих един ден след като МЗ официално оповести на сайта си, че вследствие съвместните проверки с Националната здравноосигурителна каса и Националната агенция по приходите за изкупваческата търговия с дефицитни медикаменти, сигналите за недостиг на лекарства са намалели с около 70 процента.
Вицепремиерът и министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев: „Прокуратурата ми повдига обвинение за това, че си върша работата.“ Във връзка с продължаващите свободни интерпретации на казуса с повдигнатото обвинение на министъра на здравеопазването, пресцентърът на МЗ разяснява: Първото, което трябва да се знае е, че министърът на здравеопазването е работодател на директора на ИАЛ и уволнението не е заплаха, а правомощие, което може да бъде упражнено по целесъобразност, включително и без обяснения, на основание чл. 19а от Закона за администрацията.
В крайна сметка, въпреки че на 27.03.2017 г. директорът на ИАЛ не е подал доклад до министъра по случая, вкл. и за твърдяното наличие за конфликт на интереси, такова уволнение не е извършено. Това показва, че подобна заплаха не е съществувала, напротив – имало е изискване към директора да изпълнява длъжностните си задължения, които във времето не са били реализирани ефективно и коректно. Що се касае до твърдението, че министърът може „да направи и други неща“, това също е част от неговите правомощия, а именно да възложи, например, проверка от инспектората на МЗ, каквато от 2014 г. не е правена.
Второ – установяването на наличие на конфликт на интереси не е от компетенциите на директора на ИАЛ. Това се установява от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), а не в Гугъл или в Търговския регистър.
Трето – още преди три години г-жа Асена Стоименова е отстранила заемащия длъжността зам.-директор на ИАЛ и оттогава досега такъв не е назначаван, въпреки изричния регламент в Устройствения правилник на агенцията, което предизвиква въпроси, на които няма отговор. Тъй като директорът на ИАЛ не предприема инициатива, а министърът съгласно чл.5 ал.4 от УП на ИАЛ следва да съгласува назначението на зам.-директор, е напълно нормално точно министърът да инициира разговор. В противен случай дейността на ИАЛ, освен еднолично управлявана, е и в нарушение на чл.5 ал.5 и ал.6, които регламентират, че правомощията на директора на ИАЛ могат да бъдат изпълнявани изцяло или по делегация единствено от зам.-директор.
Това означава, че считано от 2013 г., времето, в което директорът на ИАЛ е бил в отпуск, болнични, командировки и др., институцията е била управлявана незаконосъобразно и издадените през това време административни актове са атакуеми. Няма министър, който да е достатъчно отговорен към задълженията си и да не санира този очевиден факт на нарушение на УП на ИАЛ. Четвърто – не става ясно защо директорът на ИАЛ, вместо да докладва на министъра съгласно поставеното изискване, пише сигнали до прокуратурата. По този повод д-р Семерджиев заяви: "Остава неясно дали г-жа Стоименова схваща работодателя си като заплаха, а прокуратурата като защитник, но ако е така, остава въпросът „защо“ и „кой“ всъщност е нейният истински работодател. Отговори има, но на тях публичност няма да се даде. Това е вероятната причина с казусът да се занимава Специализираното звено „Антикорупция“ - очевиден опит делото да остане непублично, а истината – скрита.
На всеки гражданин на демократична държава обаче, независимо от заеманата в момента длъжност, трябва да му е ясно, че фактите и истината никога не могат да бъдат скрити завинаги. Моята прогноза е, че производството или ще бъде прекратено поради липса на доказателства и защото е ясно, че няма да издържи в съда, или ще бъдат потърсени други поводи за отправяне на нови обвинения с цел компрометиране. На всички, които ми имат доверие искам да заявя – не съм ви подвел, не съм направил нищо нередно, върша си работата професионално, отговорно и смело. Така ще продължа и занапред."
Вицепремиерът Илко Семерджиев: ИАЛ се управлява не просто еднолично и незаконосъобразно, ИАЛ е „функционално приватизирана“ институция извън контрола на МЗ 05 Април 2017 От анализа на правомощията, възложени на ИАЛ, е видно, че поради промените в законодателството в областта на лекарствата през годините, тя в много малка степен осъществява вече функции, присъщи на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от ЗА. Характерът на функциите на ИАЛ (издаване на разрешения, регистрация и контрол) отговаря в много по-голяма степен на функциите и предназначението на държавна комисия.
Според чл. 50 от ЗА държавната комисия е орган за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет. На практика ИАЛ има статут на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от ЗА, а по същество изпълнява функции, които се осъществяват от държавна комисия по смисъла на чл. 50 от ЗА. Фактическата обстановка в ИАЛ показва, че свръхконцентрацията на власт в едно лице, което години наред не желае да назначи свой заместник в разрез с Устройствения правилник на агенцията, не само че се е превърнала във фактор за еднолично и незаконосъобразно управление, но също и за отказ да докладва и да се съобразява с висшестоящ орган на власт, какъвто се явява министърът на здравеопазването. Това очевидно е причината директорът да търси „спасение“ от работодателя си чрез докладване в прокуратурата, което настоящият директор е извършвал нееднократно през годините.
Подобен вид „функционална приватизация“ на държавен орган и осигурената му пълна безконтролност обяснява множеството неблагоприятни ефекти върху здравната система като цяло и лекарствената политика в частност. Този факт вероятно стои и в основата на масирания натиск, упражняван върху министъра на здравеопазването от фармацевтични асоциации, фирми и други подконтролни субекти, но не само. Подобно единодействие между контролен орган и подконтролни субекти срещу ресорен министър е демонстрация на своеобразен картел на нерегламентирана власт и други ресурси. Може би това е една от причините за силната структурна деформация в здравния бюджет на България.
Известно е, че в добре управляваните здравни системи разходите за лекарства се движат обикновено в диапазона 12 – 15, максимум до 20 – 25% от общите разходи за здравеопазване. В България за 2016 година картината е следната – за здравноосигурителни плащания по ЗБНЗОК са били предвидени 2.8 млрд. лв., в това число за лекарства са определени 750 млн. лв., а за медицински изделия – 80 млн. лв. или общо 830 млн. лв., следователно за лечебните заведения остават 1.9 млрд. лв. В същото време общите разходи за лекарства, изделия и други лекарствени средства за 2016 г., които включват както публични, така и частни разходи, се оценяват от Quintiles IMS на 3.5 млрд. лв. Дори да се предположат над 1 млрд. лв. частни разходи за лечебна помощ, съотношението пак остава с повече от 30% превес на разходите за лекарства.
Изводът е, че неефективното управление и липсата на контрол очевидно са превърнали здравната система на България в една голяма аптека. В заключение – зная, че бръкнах в гнездото на осите и реакцията не закъсня. Готов съм в съда, ако въобще се стигне до там, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество. Това е работата на министрите на здравеопазването – да помагат на здравната система и хората, независимо от това дали са на власт или са тенденциозно подсъдими.
