Равняваме се по Кончита Вурст за „Евровизия“. Да живее джендъризмът!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много искам да съм патриот и да не хейтя! Честна дума. Часове наред в публичното пространство ни натрапват обаче петима „изпълнители“, които щели да представят страната ни в тазгодишното издание на "Евровизия". И кои да са тия, джанъм?
Без да съм с претенции за музикална култура, слушах и четох воя на разни други, на които поне имената съм им чувал, че отпаднали от класацията да са представителите на България.
Какви са критериите – Аллах кирим?!
Тоя език ми е точен, защото съвпада по дух с Истанбулската конвенция, каквото джендър излъчване имат тия - петимата.
Жана Бергендорф, Владимир Михайлов, Георги Симеонов-JJ, Джони Манюел и Трей Кембъл застават зад проекта Equinox и ще изпълнят песента Bones ("Кости"), ни обясняват от Националната телевизия.
Ами много хубаво, ама за Жана разправят, че посяга към белото, даже май я бяха арестували. Другите екземпляри са убавци своеобразни и ненагледни. В българското парче има и цветнокож за разкош. Арт визия, ачик-ачик.
А песента щяла да носи послание за истинските ценности в живота и безусловната любов, отвъд ограниченията на материалния свят. Жистоко! Мирише ми на Кристиан Костов и Кончита Вурст, та се не трае.
Единственото оптимистично в тая история е, че този мухлясал тв формат не го гледат възторжено нито масовите французи, нито германците. За културната аудитория и дума да не става. Тя си има виенски валсове и Щатсопера.
Има и нещо друго, както твърдят европейски експерти - този конкурс е извън реалния музикален пазар, а "победители" са редовно малките държави от Стария континент.
Да, разбира се, в този вид "реванш" на "бедните" срещу "богатите" има нещо "патриотарско", което не позволява да се прецени истинската стойност на музикалното или интелектуално ниво. Така че е безсмислено въобще да се предявяват никакви претенция в една или друга област по отношение на постиженията и резултатите на различните участници.
Езикът, разбира се, няма да е български, та ако ще да е истанбулски. Или по-скоро - абсолютно истанбулски да е с английски интонациии.
Не че няма и приятни изключения. Преди няколко години сръбската певица Мария Шерифович спечели първото място в конкурса „Евровизия“ със сръбската песен "Молитва", изпълнена на сръбски! Но какво бихме спечелили всъщност, ако петорката на България спечели?
Става дума за бизнес. Колкото е по-голямо разпространението на песента, толкова е по-голяма печалбата. Важна е бройката, тиражът. Поради това продуцентите с право гърмят до небето за "победата". Те са тези, които са инвестирали в един продукт, който да се хареса на най-широката публика. И понеже най-говоримият език е английски - по дяволите "народността, таз сила нова!"
Пазарът, големият световен пазар се нуждае от "продукт" без всякакъв национален оттенък. Джендъризъм. Супермаркетът е отворен. Юруш, народе.
Тъпото е, че инвестициите в този т.нар. проект са от държавния бюджет. Сиреч вместо пенсии, уважаеми дами и господа, слушайте Жана и компания и се опиянявайте. Подпирайте се на бастуните да не се строшите и ако не гледате турски сериал или „Кости“, сте на точното място.
А то от определена възраст нататък и половата диференциация е без значение.
