Последвайте ни в Google News Showcase
Разпада ли се управляващата коалиция? Най-краткият отговор е – не. Поне засега. Никой няма интерес от това. А знаете ключовия въпрос на римските юристи: „Кой има интерес от това?“. От днешната управляваща коалиция единствено ГЕРБ не само че запазва подкрепа, но я и увеличава. С малко, но фактите показват точно това. Другите три партии и коалиции ще претърпят истинско крушение при едни избори в близките няколко месеца. В далечните – също. Да не говорим, че това което получиха като власт, е абсолютно, напълно и необяснимо като пропорция спрямо електоралната им тежест.
Управляващата коалиция вероятно ще издържи още няколко месеца, в най-оптимистичния вариант – до местните избори догодина. Няма как да издържи повече и това не е видимо само за откровено недобросъвестни в тълкуването на фактите хора. Не го виждат и неноправимите глупаци, но и двете категории честно да си кажа никак не ме интересуват. Главно поради невъзможността да бъдат поправени – нито недобросъвестността може да се лекува, нито глупостта. Те са до живот.
А сега да видим това, което би трябвало да интересува всички други. Аз мисля така – пет пари не давам колко ще изкара тази коалиция. Категоричното ми мнение от самото начало бе, че тя е абсолютно безпринципна, ощетяваща доверието на избирателите, гласували за четирите партии, които скалъпиха това творение и няма нито една причина /политическа/, която да я оправдава. Само че в България сме малцинство тези, които мислим в ценностни, принципни, устойчиви във времето убеждения и категории. Писал съм преди време, включително в „ПИК” и „Ретро” точно по този въпрос, затова го пропускам. Но не мога да не подчертая есенцията – в политиката трябва да практикуваш това, което проповядваш. Това е правило номер едно. От спазването му /или от нарушаването му/ тръгват всички злини. Вижте, политиката, както и стопанството, финансите, социалния сегмент, сигурността са все човешка направа. Те са пряко свързани с естеството на човешката природа. Елементарно е - тяхното случване е зависимо в най-голяма степен от решенията на тези, които чрез избори получават институционалната възможност да вземат управленски решения. За да получиш това доверие, ти трябва да дадеш сигурна пътна карта на тези, които те избират, какво смяташ да правиш, ако получиш доверието им на избори. Ето това е основата, която аз наричам начало на всички начала в демократичната политическа практика. „Практикувай, каквото проповядваш“- в това се съдържа всичко важно! В отечеството ни цялата политическа и управленска практика е основана на обратното. Някой да не е наясно тогава защо е този метреш в българската политика, финанси и икономика? Ясно е като бял ден. Въпросът е обаче защо големи групи българи продължават да допускат да бъдат лъгани в индустриални количества и винаги да получават по много все от същото – и преди избори, и след тях. Това е задкулисието – нима не се научихте да го разпознавате?! А искате да се справите с него. Как да стане, как да излекувате нещо, което не успявате да диагностицирате и локализирате? Нещо повече – с магарешки инат го отглеждате чрез гласуване и после горко се каете за резултата. И това го правят – как беше – „вторите по интелигентност след евреите“. Да се спукаш от смях. Същите вицета на човешката мъдрост, които на първото позвъняване на поредния манго по телефона са готови да му изсипят като рог на изобилието няколко хилядарки или няколкодесетки хилядарки. Същите „втори по интелигентност“ след евреите, които мрънкат сутрин, обед и вечер колко са бедни, но иначе даряват с пачки всеки циганин, който им подсвирне по телефончето. Особено „бедните“ пенсионери на село. Аз пет хиляди лева в къщи нямам. Нямам и в банка толкова. Изводът ли? Българските лъжливи политици са си лепнали като дупе и гащи с част от електората си. Надлъгват се, а като черешка на тортата непрекъснато се оплакват от това, което сами сътворяват. Е, такова няма никъде по света. В това сме не втори, а първи.
Оня ден имаше цял легион от противни доказателства за това, което пиша. Мартин Д. от реаниматорския блок скачаше като шебек до небето и в частни разговори в парламента директно е заявявал, че ще обърне земята, но неговият демиург от „Икономедия“ няма да бъде ощетен във възможността да оперира с парите на част от частните осигурителни фондове. Същият Мартин беше избран с преференциален вот на последните парламентарни избори. Вие, десни избиратели в София, го промотирахте от задните места в листата на избираемо място чрез преференциален вот. Ха сега да попитам кой е „луд“ – тоя дето яде зелника /заедно с Прокопиев/, или тоя който му го дава /в случая гласувалите за него/. Въпросът е реторичен. Що се отнася до нахалното каканижене на другия „десен“, Радан Кънев, че ГЕРБ вече били оформили коалиция с ДПС, мога само да кажа, че това човече и кликата, която представлява трябва да бъдат отново изринати от българската парламентарна практика. Този път завинаги. Положих много усилия за това през 2012-2013 г. и всичките михлюзи от ДСБ, СДС, ДБГ и прочее след парламентарните избори 2013 г. наистина изхвърчаха от парламента. Останаха дори без субсидия и наистина се пренесоха в отвъдното политическо битие. Заживяха активен задгробен живот. Днес те са отново в играта. „Мумията“ се завърна и както в едноименния филм помила всичко по пътя си. Те не спят, не се хранят и не са от този свят. Макар, че за второто не съм сигурен. „Не си ти, когато си гладен“ – това беше лепнато на Лукарски и му пасва като на прасе кочината /по любимия израз на профибоксьора Бъстър Дъглас, един от малкото нокаутирали Майк Тайсън някога/. Реаниматорите имат шест министри и вице – това Радан Кънев и компания не са го сънували дори. Да бяха си го сложили като късметче в баницата миналата година и да го бяха изтеглили, пак нямаше да им се случи. Което показва, че в политиката е като при корабокрушенците – никога не трябва да им се дава храна в желаните от тях количества. Започват да повръщат и изпопръскват всичко наоколо.
