Лидерът на ДСБ е новият Йоло Денев, но в сини дрешки. Плевнелиев, защо не плака, когато в Горни Лом загинаха 15 българи?
Последвайте ни в Google News Showcase
Още незаглъхнало ехото от местните избори, и ето че вече се заговори за президентските.
Въобще, любопитно племе сме ние, българите. Много обичаме да се готвим за следващите избори. На които след това да не гласуваме.
С изключение на циганите, де. Ама тяхната висока изборна активност зависи не толкова от будната им гражданска позиция (вярно, те и нощем не спят, за да крадат, докато ние отдъхваме след тежък работен ден), колкото от количеството финикийски знаци, което ги мотивира.
Вероятно един от кандидатите пак ще бъде г-н Плевнелиев. Но още отсега мога да заложа анализаторския си авторитет, че най-сигурният начин сегашната ни държавна глава да загуби е, ако въобще реши да се кандидатира.
Особено след сладострастните му прегръдки и целувки с оня фанариот миналата седмица. Българинът в това отношение е като Бог – забавя, ала не забравя...
И още по-особено след риданието му миналата седмица пред едно посолство. А защо не се разплака искрено лани, когато в Горни Лом загинаха 15 българи?
Пък и българинът, освен патриот и антифанариот, все още си пада и доста русофил. Та и от тази гледна точка едва ли би забравил упоритата русофобска линия, провеждана от държавната ни глава.
Имаше в началото на прехода един Стоян Ганев (спомина се), който освен, че беше завършил в Москва и беше взел рускиня за жена, искаше България да съди за нещо си тогавашния СССР.
Аз за второто (рускинята) почти го разбирах. И даже бях склонен да му съчувствам.
После взех да го разбирам и за първото – така го бяха марксистко-ленинизирали там, че сигурно нощем е сънувал демокрацията като кошмар. И понеже на нас ни я натрапи Горбачов, вероятно Ганев търсеше справедливо възмездие за разбитата си светла перспектива на комсомолски, а вероятно после и партиен секретар.
Гледам, че настоящата ни държавна (с извинение) глава върви по неговите стъпки. Даже се опитва да го надтича. За малко да обяви (или май го направи) и „антихибридна” война на Русия. Значи и по тази логика ще остане само настояща, но не и бъдеща...
Пак по тази логика на хоризонта вече се появиха и претенденти за фактически вече вакантния стол на г-н Плевнелиев.
Ще започна с най-смешния сред тях. Той толкова повярва в собственото си величие, че чак се самопредложи.
Не изключвам в нощните си мечтания г-н Радан Кънев да се превъплъщава във всичко, включително и в държавна глава. Нещо като новия Йоло Денев, но в сини дрешки. Или пък като бившия си шеф, но в значително по-светъл от него цвят.
Добре бе, Раданчо мамин-сладък. Да кажа само две неща.
Първо, вашият „деформаторски блок” е едно абсолютно случайно явление на българската политическа сцена. Нещо като забременяване „ин витро” със срелматозоиди, внос от отвъд океана, и завършило с раждане с цезарово сечение. За да се опази майката, де, щото бащата е неизвестният мургав извършител И.К.
И от тази гледна точка бъдещето на бебето ви е толкова мрачно, че чак непредсказуемо. Освен в един случай – ако наистина решиш да се кандидатираш за държавна глава.
Е, тогава да направя и второто си предсказание – ще спрете да имате бебе. Или още по-точно да го река, ще го изхвърлите заедно с мръсната вода, която използвахте, за да се роди...
ГЕРБ? Ами той има два големи и един по-малък шанс. Първите са с женси имена – Марги Попова или Данчето Фандъкова. За третото име сами се досещате, та няма да го коментирам...
Впрочем аз бих щял да добавя тук и още едно женско име – на Лили Павлова. Но тая работа с винетките и с непрестанните й обяснения за тях по тиви-тата май ме спират.
Значи, от една страна, немалко от българските жени люто й завиждат, че се е „вфиданчила”, за разлика от тях. А, от друга страна, още по-немалка част от българските шофьори откровено си я псуват за дупките по пътищата. Между тях съм и аз.
Вървя надолу по евентуалните кандидатури и стигам, естествено, до БСП. Впечатлението ми засега е, че тя е залегнала като партизанин пред мандра. В смисъл, че чака сгодния тъмен момент, за да открадне кашкавала.
Тя веднъж вече го направи – с Първанов през 2001 година. Наложи ми се да присъствам тогава на пазарлъците между левите и на това как те вкупом решиха „да похарчат момчето”.
Ама май сметките им онзи път излязоха „без кръчмар”. И момчето взе, че ги похарчи тях.
Сега обаче БСП пак е изпаднала в размисъл, граничещ с двоумение. От опит знам, не при нея дълбоката мисъл завършва с диаметрално противоположното й решение. Но „поживьом, увидим”...
Имаме си обаче и вече официално обявена „независима двойка”. И тук чувствата ми започват да се раздвояват.
От едната им страна застават тези, които дълбоко не признават т.нар. „професионални инициативни комитети”, които вече 26 години все някого издигат или все за нещо се борят. Обикновено нито в едното, нито в другото успяват, но „инициативните комитети” са си направо вечни.
От другата страна на чувствата ми остава (и не го крия) личната ми симпатия към Ренета Инджова. Не познавам лично кандидата за президент, но съм слушал, че е талантлив учен в своята област.
При това – и със съществени приноси за националната ни сигурност. И пак при това – и академик, т.е. достигнал до върха в науката.
