Радомирски: Кризата в Молдова може да предизвика по-голям пожар в геополитиката
Последвайте ни в Google News Showcase
Недоволството в Молдова започна миналата година с мълчаливи протести, но постепенно те се разраснаха в нещо по-сериозно с присъединяването на Социалистическата партия на Игор Додон и „Нашата партия“ на Ренато Усати.
Това са двете проруски партии, които се обявяват за интеграция с Русия. Към тях се присъедини и движението „Достойнство и истина“ на Андриан Нъстасе (дясноцентристко – ред.). Трите сили обявиха, че ако дойдат на власт, било след предсрочни избори, било по друг начин, няма да поставят проевропейския вектор начело на политиката.
Тоест с една година ще отложат подписаното споразумение за дълбока и всеобхватна търговия с ЕС (споразумението за асоцииране - ред). Според опозиционните сили и протестиращите то е основният фактор за икономическото състояние на Молдова. А то е много тежко - Молдова е най-бедната страна в Европа. Жизнения стандарт се понижи много особено последните две години, когато влезе в действие това споразумение с ЕС. Дори властите признават, че има реално намаляване на доходите. Очаква се спад на Брутния вътрешен продукт с около 2 процента, а реално се говори до 5 процента.
Експортът е паднал с 16,4 процента, а вносът с 25 процента, като много съществено е съкращението на инвестиционната компонента - миналата година са влезли само 267 млн. долара в страната, която разчита преди всичко на чуждите инвестиции.
Тоест спадът е бил 11 процента спрямо предишната година и много повече от цифрите за 2009-2010 година. Външният дълг е нараснал с 23 процента и достигна 32,7 млрд. леи. Спадът на селското стопанство, а то е основният отрасъл на Молдова, е с 18 процента. Всичко това се дължи, че Русия наложи ембарго на молдовската селскостопанска продукция след споразумението с ЕС.
Тя считаше, че предишните преференции на Молдова от участието й в ОНД могат да благоприятстват стоки на други страни от ЕС и затова наложи ембаргото. Преди ембаргото Молдова изнасяше по 150 000 тона ябълки годишни - в едни щайги по 30 килограма и имаше огромен пазар. Квотата от споразумението с ЕС за ябълките бяха 20 000 тона, след руското ембаргото тя бе вдигната до 40 000 тона за 6 месеца.
Но и това не можеше да бе изпълнено, тъй като молдовските производители не могат да осигурят показателите, по които се осъществява вноса в ЕС - формата на щайгите, опаковката, размерите на ябълките. Това го споменавам като пример за удара върху селското стопанство, от което пострада една основна част от населението, включително и българското, което е главно селскостопанско и е в най-бедните райони на Молдова, южните, където има безводие и е много трудно. Положението е много тежко, не се очертават някакви реални перспективи в общото състояние на икономиката в Европа и в света, нито пък изход задълбочаващите се кризи в Русия и Украйна, които бяха и продължават да бъдат основните партньори на Молдова. В същото време в Русия има официално 500 000, а всъщност с нелегалните 700 000 молдовски мигранти, които си изкарват хляба там. По официална статистика от преводите те дават 35 процента от Брутния вътрешен продукт на Молдова. Преплитането на всички тези взаимоотношения, на желанието на една част от молдовското общество за обединение с Румъния, докато друга част твърдо не желае това, води до конфликти.
Но там има един цирей, който стои вече 25 години - Приднестровието. Има изявления на румънски и молдовски политици, че ако има обединение с Румъния, то ще бъде без Приднестровието, което само по себе си говори за планове за нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на сегашна Молдова. Освен в противопоставянето между прорумънския и проруския вектор настоящият конфликт е заложен и в това, че Молдова бе системно превръщана в епархии на няколко олигарси, най-вече на Владимир Плахотнюк, които допреди няколко месеца беше заместник-председател на Демократическата партия - втората по сила в парламента. Миналата седмица на едно почти тайно, половинчасово парламентарно заседание през нощта, когато протестиращите навън бушуваха, вътре в залата без никакво обсъждане на програма бе одобрено ново правителство, начело с Павел Филип, смятан за човек на Плахотнюк.
Най-вероятно то ще има съдбата на досегашните паднали правителства. А те пострадаха от народното негодувание, когато се разбра, че малко преди изборите през ноември 2014 година в продължение на един месец олигарсите са откраднали 1,5 милиарда долара - най-грубо, най-безогледно. Не бих казал, че Молдова има потенциала за един Майдан, но Молдова, която е разположена на границата на два тектонична пласта на геополитиката, има потенциала да предизвика по-големи пожари. Примерно провокации срещу Приднестровието, където са разположени 2000 руски военни с техните семейства. Те са доста напрегнати, защото от Майдана насам, вече две години, не се осъществява ротация на тези военни, тъй като нито Украйна, нито Молдова разрешават преминаването през тях, а друг път там няма.
Една провокация срещу тях би поставила Путин в много деликатно положение. Според доктрината на Русия тя трябва да защитава совите граждани независимо къде се намират по света. Тя, впрочем, е огледална на американската. Тоест двама големи играча могат да бъдат предизвикани от ситуацията в Молдова. До нея е и взривоопасната украинска криза, така че усложняването на обстановката в нея ще допринесе за по-нататъшната ескалация на напрежението в района. Румъния смята, че Молдова е част от румънското наследство. Ако говорим исторически, първата румънска държава е Молдова, тя е създадена от Стефан Велики или Стефан чел Маре в тази част, която е сегашната Молдова и в северната част на сегашна Румъния- около Яш. Създаването съвпада с падането на България под турско робство. Между другото още оттогава са нашите връзки с Молдова, защото заместникът на Патриарх Евтимий с една голяма част от българския елит, който успява да е спаси от обсадата на Търново, отиват в двора на Стефан Велики. Той ги приема радушно, защото те му трябват. Те са хората, които имат архитекти, художници, стенописци, които му трябват. Издигат се църкви и сгради с помощта на този елит, който бяга там. Разбира се, иконите са прерисувани с латиница, но са останали каменните плочи на българските каменоделци. Като отидете в северната част, изпълнена с манастири, ще видите следи от това българско наследство.
Румънците имат целенасочена последователна политика, трябва да им завиждаме за това нещо. За 26 години те имат над 70 000 души от Молдова, които са завършили висше образование в Румъния с държавни стипендии на румънската държава. Румъния хвърля огромни средства. Ето последния пример - при посещението през тази седмица на Павел Филип, първото му в чужбина, бяха отпуснати 65 млн. евро, за да се изплатят заплатите в Молдова. В момента бюджетът на Молдова не може да изплати заплатите на държавните служители и пенсиите. Румъния прави това и ще го прави преди МВФ да отпусне следващия транш за Молдова. От края на 2014 г. заради нестабилността в молдовското управление МВФ отказва да преговаря с Молдова. Когато Румъния преди няколко години съкрати бюджета си под натиска на МВФ, за да получат заем от 25 милиарда долара, , и поради това когато трябваше да съкращава задграничните си представителства, тя увеличи присъствието в страните, където имат малцинства - съкратиха от други места. Така че румънците имат ясна последователна насока за защита на своите малцинства, каквато често пъти на нас ни липсва.
Румъния ще бъде ротационен председател на ЕС през първата половина на 2019 година и се надява дотогава да осъществи обединението с Молдова. Официалната позиция на ЕС е на дистанциране от румънския план. Дори няколко пъти при по-неумерените изявления на Траян Бъсеску като президент и след оставката му, са отправяни приятелски забележки, включително от американците. Отвръщаше се, че за това е рано да се говори. Официалната позиция на ЕС е, че дори Западните Балкани, които са по-напред в пътя си към ЕС, няма да бъдат приети до 2020 година. Така че до 2020 година Молдова няма шанс. И това е тезата на Бъсеску, изразявана официално и публично - че само обединението с Румъния по волята на двата народа ще доведе до бързото интегриране на Молдова в ЕС. В противен случай, ако те искат да останат самостоятелна държава, те нямат шанс да влязат в ЕС минимум до 2020 година. Това е благородната кауза, която румънците размахват. Друг е въпросът доколко молдовският политически елит, в това число и прорумънските дейци от него, биха искали това да стане.
Защото в момента те са президент, премиер, министри, посланици. А при обединението ще станат една провинция на Румъния, ще имат един областен управител, но това е с нива по-ниско в сравнение с това, което те в момента ползват като елит. С Молдова ни свърза историята, имаме редица видни българи, влезли в нашата история от Молдова. 100-хилядното българското малцинство винаги е смятано за проруско. В голямата си част те винаги са знаели руски, а не румънски. България се опитва да помага. През 2014 година предложихме в посолството и бяха одобрени част от 14 проекти за развитие. Те ще бъдат преди всичко за снабдяване с вода, но бяха разгледани и проекти за реновиране на детски градини, училища. В края на миналия и началото на настоящия век ние направихме няколко усилия, като примерно създаването на Университета в Тараклия, който за съжаление е позабравен от българските управляващи.
Независимо че му се отпуска минималната сума по договора, там има нужда от по-голяма връзка с българските учебни заведения. Попадаме под някои изисквания, по силата на които може да се отнеме лиценза на университета. Или да не получи по-нататъшна акредитация. Важно е и какви диплома ще дава този университет. Ще са валидни ли те за Европейския съюз, засега той няма право на това нещо, което намалява неговата привлекателност. Имаме много училища, включително едно голямо в българското село Паркани. То е разположено между град Бендер, който е на дясната страна на река Днестър, и Тираспол, столицата на Приднестровието. Българите само в това село са над 8000. Те са взели активно участие в конфликта през 1991 година, били са най-активните. Приднестровието и до днес отчита техния принос, тъй като те са защитили стратегическия мост над реката. Там имаме две големи училища с по 12 класа, детска градина, където е много мило да видите как ги учат на българска история на български фолклор. България, без да се намесва във вътрешните работи на Молдова, трябва да продължи по всякакъв начин да подпомага тези свои сънародници. В това отношение трябва да кажем, че румънците ни бият по всички правила.
Имат конкретна и ясна стратегия не само към Молдова, но и към всички свои малцинства зад граница и към всички говорещи някакво подобие на румънски език малцинства, каквито има и в Македония и в други държави. Ние не проявяваме последователност в своята политика към нашите малцинства. Често пъти те са използвани за пренасянето на вътрешно-политическите проблеми в тяхната среда, а това е изключително вредно, защото пренасяйки нашите конфликти в тях, ние създаваме разделение на нашите общности. А най-малкото, което им е нужно, е да бъдат разделени в качеството си на малцинство. Впрочем заедно с българите в южната част компактно живеят и гагаузите - 150 000.
Tе имат автономия от 1994 година, когато се водят военни действия между гагаузите и прорумънски военни части. Тогава с помощта на Турция и Русия се постига политическо решение и бе дадена автономия на гагаузите, но не на други малцинства. Гагаузите са преплетени с българското малцинство. Те също са смятани за проруски, най-вече защото предишният ръководител на автономията бе заявил, че при обединение с Румъния Гагаузия ще се отдели териториално от обединението, ще стане независима държава.
