РАЗКРИТИЕ В ПИК: Корнелия Нинова в скандал с фиктивни договори - източила ли е за година 100 000 долара от "Техноимпекс" (ДОКУМЕНТИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Нов скандал с фиктивни адвокатски договори лъсна от приватизационните афери на лидерката на БСП Корнелия Нинова. Въпросната документална сага с разписки, плащани уж на либийски и марокански адвокати, повдига въпросът източила ли е само за година Нинова 100 000 щатски долари през 1999 г. от "Техноимпекс".
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
ПИК вече съобщи подробно за скандалните схеми и имотни придобивания на бившата костовистка, но от сагата с приватизацията на ВТД „Техноимпекс“ изскачат все по-скандални факти.
Сделката е определена от самата БСП през юни 2001 г. като една от знаковите съмнителни и сиви сделки, извършени от правителството на Иван Костов.
Днешният лидер на същата БСП твърди, че атаката срещу тази сделка представлява атака срещу БСП и нейното ръководство. Излиза, че БСП атакува сама себе си и затова и лидерката има все по-силна и нетърпима вътрешна опозиция.
Поредната афера на самата Нинова в "Техноимпекс" се случва веднага след приватизацията на външнотърговското дружество. Както ПИК показа в серия от документи, скандалният договор между РМД-то на Корнелия Нинова и държавното дружество е сключен на 13 януари 1999 г. Тя подписва договор за сумата 700 000 долара, които уж трябва да плати, но всъщност плаща само 10 % от тях, или 70 000 долара. Но получава всичко, все едно е дала цялата сума.
По сметките и кеш в касите на задграничните бюра на дружеството в Либия, Мароко и още няколко държави има валута с левова равностойност над 1,8 млн. лева. Живи, реални пари във валута – щатски долари, либийски динари /който са по-скъпи от долара по това време/, марокански дирхами и т.н. С подписването на договора Корнелия Нинова и сие придобиват тези пари и започват да се разпореждат с тях.
РМД-то „Техноимпекс-98“ АД, в което Корнелия Нинова има тавана от акции, разрешени да се притежават по това време /33 %/ е поело ангажимент за инвестиции в новопридобитото ВТД. Първоначално по договор сумата, която събудилите се за една нощ „капиталисти“ от РМД-то трябва да внесат е 700 000 долара. Но с три анекса за няколко месеца задължението е сведено от 700 000 на 300 000 долара, разпределени за три години.
През първата, 1999 г., РМД-то на днешната другарка и тогавашна новозамогнала се приватизаторка Корнелия Нинова е трябвало да „инвестира“ 100 000 долара. Корнелия Нинова и съпругът й по това време нямат подобни доходи и живеят на квартира в панелка в ж.к. „Сухата река“.
Откъде могат да вземат 100 000 долара, които да представят като инвестиция?
Правят го от скътаните парички по сметките и касите на задграничните бюра на прясно приватизираното дружество. Измислят следната схема - още на 15 януари 1999 г., три дни след подписването на приватизационния договор, Корнелия Нинова, като главен акционер и изпълнителен директор на „Техноимпекс“, упълномощава с Пълномощно № 1/15.01.1999 г. лицето Стайко Димов Стайков „да приема и отчита средства постъпили по касата, да извършва разплащания с английски партньори, да разписва разходни ордери и да извършва разплащания...на територията на Либия“.
Стайко Димов Стайков е същото лице, което с пълномощно от 20.10.1998 г. упълномощава тогавашната изпълнителна директорка на все още държавното ВТД „Техноимпекс“ да купува от негово име и с негови средства акции в РМД-то, което ще приватизира външнотърговското дружество с милионите по сметки и в каса.
Най-много пари има в касата на задграничното бюро на „Техноимпекс“ в Либия, а лицето Стайко Стайков е ръководител на това бюро. Съпругата му по това време е едва ли по случайност счетоводител-отчетник на бюрото, т.е. директно движи паричните потоци.
След като той е упълномощен, в пълно нарушение на договора, те вземат тези налични пари от сметките на доскорошното държавно дружество и ги превеждат на двама адвокати – един в Либия и един в Мароко. Още на 10.02.1999 г. сключват с либийския адвокат Емхемед Хамруни договор за адвокатски и правни консултации, както и за информационни услуги относно регистрацията на вече частното дружество „Техноимпекс“ в Либия. Срещу това „Техноимпекс“ се задължава да изплати на Емхемед Хамруни сумата от 40 000 либийски динара.
Според заключението на вещото лице по дело, което Агенцията за следприватизационен контрол води след няколко години срещу РМД „Техноимпекс-98“ за неизпълнение на договора за инвестиции, доларовата равностойност на тези 40 000 либийски динари по това време е 94 117, 65 щатски долара - колкото й трябват на Нинова уж за инвестиция. Половината от тази сума, или 20 000 либийски динара, са преведени скорострелно още в деня на подписването на договора – 10.02.1999 г. (публикуваме разходния касов ордер за това).
За 1999 г. либийският адвокат Емхемед Хамруни не е свършил никаква работа, както се вижда от документите. Чак година по-късно, на 15.03.2000 г. той изпраща едно уведомително писмо до Корнелия Нинова, че съществува законодателна забрана във връзка с откриването на клон на дружеството „Техноимпекс“ в Либия и е предложил същото да се регистрира в Либийската компания за желязо и стомана.
Едва през 2002 г. видно от писмо на Либийската компания за желязо и стомана, забележете, от 13.01.2002 г., е регистриран клон на „Техноимпекс“ в Либия. И за всичко това Емхемед Хамруни е получил 94 117, 65 щатски долара. Когато Агенцията за следприватизационен контрол започва дело срещу РМД-то „Техноимпекс-98“ на Корнелия Нинова за неизпълнение на приватизационния договор в частта му за инвестициите, на един от документите съдийския състав пише ясно и безапелационно: РМД „Техноимпекс-98“ не е предоставил доказателства по изпълнението на консултантския договор.
Нещо повече, съдът на втора и трета инстанция приеима, че такива доказателства не са представени не само от либийския адвокат Емхемед Хамруни, но и от мароканския адвокат Абделазис Седах, с когото е подписан идентичен договор през 1999 г. за сумата 6100 щатски долара. Но пък общата сума надвишава с малко задължението на Корнелия Нинова и нейното РМД „Техноимпекс-98“ АД по инвестиционната програма, която са поели като ангажимент по приватизационния договор за 1999 г. – 100 000 щ.долара.
Схемата лъсва и затова и са водени дела от Агенцията по следприватизационен контрол. Още повече, че в сметките на държавното дружество е имало първоначално валута в левова равностойност над 1,8 млн. След няколко месеца тази сума от реални пари се увеличава с приблизително нови 350 000 лв., защото по сметките на вече приватизираноот дружество внезапно постъпват забавени плащания от контрагенти, които се разплащат за услуги, извършени от държавното все още тогава ВТД „Техноимпекс“, т.е. Корнелия Нинова и сие разполагат с над 2,1 млн. лв. във различни валути, които чакат да бъдат „усвоени“.
Един от каналите за източването на тези суми е сключването на фиктивни договори. Както ще напишат от Агенцията за следприватизационен контрол на единия разходен касов ордер, с който се превеждат 20 000 либийски динара, или около 47 000 щ.долара на Емхемед Хамруни „това не е доказателство, че сумата действително е платена на либийския адвокат“. Това е заключението, което е вписано в решенията и мотивите по присъдите, с които РМД-то на Нинова „Техноимпекс-98“ е осъдено да плати 50 000 долара неустойка заради неизпълнението на приватизационния договор в частта за инвестиционната програма, както и на Софийски градски съд, и на Софийски апелативен съд, и на Върховния касационен съд.
На въпросната разписка от едно изречение пък, с която Емхемед Хамруни „удостоверява“, че е получил два пъти по 20 000 либийски динара, или 94 117, 65 долара. Както ще напише един от съдиите осъдил РМД-то – липсват всякакви атрибути, които поне да съдържат аурата на достоверност в тези документи, които трябва да докажат, че над 100 000 долара са действително платени за някаква дейност.
Друг е въпросът за какво са платени и дали изобщо са платени. Дали е съвпадение или не, че през същата 1999 г., на 5 октомври Корнелия Нинова купува огромен апартамент от 125 кв. м. с гараж от над 23 кв. м. Същата Корнелия Нинова, която до този момент живее в панелка в ж.к. „Сухата река“, изведнъж рязко се замогва, за да може да извади няколко десетки хиляди долара и да плати на строителната фирма „Аспекти плюс“ за апартамента и гаража.
Същите апартамент и гараж, за които днес категорично отказва да си спомни, че е купила и дори е вписала собственоръчно в своята декларация пред Сметната палата десет години по-късно. Сделката по покупката на този апартамент и гаража присъства и в имотния регистър и ПИК публикува наскоро и това разследване.
