РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПИК! "Америка за България" и кръгът "Капитал" на обвиняемия олигарх Прокопиев овладяват Министерство на културата със скандална схема
Последвайте ни в Google News Showcase
Скандална схема по овладяването на Министерство на културата от "Америка за Бълария" и кръга "Капитал" на обвиняемия от прокуратурата олигарх Иво Прокопиев, разкри ПИК. Това се случва чрез новата пиарка на ведомството Антоанета Пунчева. Тя е от кръга "Капитал" и близка приятелка на тъмносинята редакторка Румяна Червенкова, твърдят хора от ведомството.
Самата Пунчева също е работила преди години в "Капитал". От нея бяха пропищели земеделските журналисти, защото тя оглавяваше пресцентъра на Държавен фонд "Земеделие" при освободения изпълнителен директор Румен Порожанов. Интересите на "Капитал" са свързани с Министерството на културата и досега редовно плюеха по бившия министър Вежди Рашидов. Те са свързани с най-вече с "Червената къща".
"През последните седмици една позната група интелектуалци и активисти, които от години открито гравитират към част от партиите в днешното правителство, вдигна шум около една от своите инициативи - "Червената къща за култура и дебат", осъществявана от фондация "Гъливер клиринг хаус". С присъщата им високопарна лексика те лансират в публичното пространство драматични укори към държавата, която според тях съсипвала "единственото независимо културно пространство".
Какво се случва? Поредното управленско безобразие, чиновническо безхаберие или злонамерена атака? Не! Истината се оказва друга. Просто съдържателите на "Червената къща" не искат да плащат наем на държавата. И дори патетично наричат законното искане на министерството на културата - "Срам за това Министерство". Те, за разлика от всички други културни организации, не трябвало да плащат дори минимален наем на държавата. Може би защото нямат пари? Не, имат и то не малко. Но пък явно се имат за богоизбрани и привилигеровани. Затова събират петиция, в която се опитват да прикрият нахалното "няма да платим" с витиевати фрази от типа "бегло надникване през ключалката на "Червената къща" разкрива светлата територия на едно демократично устройство, където се говори езикът на толерантността".
Историята е порочна и от години. На 21 юли 2000 г. Фондация „Гъливер клиринг хауз” сключва без публичен търг или конкурс, договор с министерството на културата и Национална художествена галерия. Предметът на договора е безвъзмездно ползване за срок от 10 години на сградата на ул. "Любен Каравелов" № 15 срещу извършването на ремонт и превръщането й в Център за култура и дебат "Червената къща". Имотът е принадлежал на именитият български скулпотр Андрей Николов, а след смъртта му неговите близки го даряват на държавата.
По твърдения на "Гъливер клиринг хаус" ремонтът на сградата, в който са ползвани и средства от програма "Красива България" и частни дарения, възлиза на 746 хиляди лева. При изтичането на 10-годишния срок на договора, законодателството вече е друго - Народното събрание е приело промени с антикорупционен характер, които не позволяват имоти, които са публична държавна собственост, да бъдат отдавани под наем безвъзмездно и без търг или конкурс. Такъв търг е проведен през 2012 г. при кабинета "Борисов-1" и пак при същото правителство, на 17 януари 2013 г., е сключен договор за временно и възмездно ползване до 2018 г. въпросният имот. Така, фондация "Гъливер клиринг хаус" получава имот публична държавна собственост с обща площ 966 кв. метра или приблизително един декар разгърната застроена площ в идеалния център на София срещу месечен наем от... 5,75 лева на кв.м. Точно 5553.24 лв. месечно, или 66 638 лева и 88 стотинки на година.
Година по-късно, при кабинета "Борисов 2", дошъл на власт и с помощта на кръговете, към които принадлежи ръководството на "Гъливер клиринг хаус", се отправя претенция към държавата да се намерело решение наемът да не се плаща, тъй като наемателите нямали финансова възможност.
Интересни лиза стоят и зад въпросната организация. Фондацията е създадена и управлявана от добре познатия кръг от тридесетина души, клонирани в повече от 20 неправителствени организации. Един НПО-обръч, който повече от десетилетие получава многомилионно финансиране от донори, свързани с американското правителство ("Америка за България", Балкански тръст за демокрация) и с Джордж Сорос ("Отворено общество", Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа"). Тези организации днес са в ролята на проправителствени НПО, защото отрито подкрепят новата власт, а някои дори излъчиха свои кадри в правителството.
Основатели на "Гъливер клиринг хаус" са Десислава Гаврилова и Цветелина Йосифова. Първата е председател на Съвета на учредителите на фондацията, а втората - директор. И двете са дългогодишни служителки и ръководят програми в структурите на Джордж Сорос - Център за изкуства “Сорос”. Гаврилова е съпруга на небеизвестния политолог Иван Кръстев, който е един от архитектите на разглеждания обръч от НПО. Председател на Консултативния съвет на "Гъливер клиринг хаус" е Йонко Грозев, който работи в Центъра за либерални стратегии на Иван Кръстев, където е "трансфериран" от две други НПО от същия обръч, в които е работил преди това - Програма "Достъп до информация" и Български хелзинкски комитет. Партийно е ангажиран с ръководството на партията на Меглена Кунева.
В съвета участва и Юлиан Попов - писател, блогър и бивш екоминистър, назначен от президента Плевнелиев. Той е брат на друга важна за НПО-обръча фигура - Стефан Попов, който дълго време беше директор на фондация "Отворено общество", а сега оглавява създадената с нейни пари организация "Риск монитор". Всички те открито демонстрират политическите си пристрастия към днешното управление.
През 2000 г. мандатът на правителството на ОДС и Иван Костов е в заключителна фаза. Затънало в корупционна приватизация, това управление ще бъде пометено от народния вот година по-късно. Идеолози, апологети и застъпници на това управление са пряко свързаните с ОДС (което на практика днес е трансформирано в Реформаторски блок) група политолози и техни тинк-танкове, сред които водеща роля има Иван Кръстев (син на дългогодишния завеждащ-отдел в ЦК на БКП Йото Кръстев). Очевидно, използвайки политическите си връзки (наш'те са на власт), група експерти и активисти от кръга на Иван Кръстев, водени от Десислава Гаврилова, както стана ясно по-горе, сключват апетитния договор на 21 юли 2000 г. По това време имотът е в окаяно състояние, което явно е и един от мотивите да се отдаде безвъзмездно за цели 10 години срещу задължение за ремонт. Проблемът на този етап не е толкова в безвъзмездността, колкото в непрозрачността.
Без търг, без конкурс се привилегирова една наскоро създадена частна фондация, за сметка на редица установени културни институции и центрове, които също се нуждаят от държавни помещения за своята дейност, но не разполагат с политическо покровителство. Търгът през 2012 г. е проведен, а договорът в началото на януари 2013 г. е сключен, при правителството на ГЕРБ, подкрепяно от РБ (някогашното ОДС). Сега отново е на власт такава политическа конфигурация, към която разглежданият обръч от НПО по традиция гравитира. Отново се търси намеса на държавата в полза на фондацията - този път с искане за пряко нарушаване на закона и ощетяване на бюджета и обществения интерес - да не се плаща наем за "Червената къща".
Десетки независими малки и големи граждански организации всекидневно се борят за оцеляване. Когато съумяват да поддържат офис за нуждите на дейността си, те по правило си плащат по цени на свободния пазар. Държавата на практика не подпомага неправителствения сектор. Не е такова финансовото положение обаче на организациите от разглеждания НПО-обръч, който получава многомилионно финансиране ежегодно от фондация "Америка за България", Сорос и други донори. Конкретно за "Червената къща" да се говори за финансова оскъдица е най-меко казано невярно.
Според финансовите отчети за последните три години фондация "Гъливер клиринг хаус" ползва завидно по размер и устойчивост безвъзмездно финансиране:
- 2011 - общ бюджет 348 886 лв., в т.ч. 197 000 лв. от "Америка за България", 43 317 лв. от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа (Сорос), 35 829 лв. от фондацията на банкерката Цветелина Бориславова "Комунитас", 24 575 лв. от американската донорска структура German Marshall Fund и др.
- 2012 - общ бюджет 520 000 лв., в т.ч. 277 000 лв. от Институт "Отворено общество"-Ню Йорк, 194 000 от "Америка за България", 39 000 лв. от фондация "Комунитас" на Цветелина Бориславова и др.
- 2013 г. - 552 700 лв., в т.ч. 287 000 лв. от "Америка за България", 184 000 лв. от Институт "Отворено общество"-Ню Йорк, 39 000 от фондация "Комунитас" на Цветелина Бориславова и 36 000 лв. от Балкански тръст за демокрация, който оперира със средства на американското правителство.
Към всичко това трябва да се прибавят и приходите от отдаване под наем на зали и техника, което се предлага от "Червената къща" и от кафе-ресторанта, който наемателите са устроили в част от имота.
Показателно е, че само през първите 6 месеца на настоящата 2014 г. "Червената къща" е получила 167 150 лв. от "Америка за България" за институционално укрепване - т.е. за посрещане на своите административни и организационни нужди. Каквото е плащане на наем на помещения за дейността например. Вижте обаче за какво са предоставени (вероятно защото така са поискани!) тези крупни средства - за да може "Червената къща" да се "преоткрие", като за целта ще "преоцени програмите, по които работи и ще анализира обществения контекст в който ги осъществява, за да разработи и приеме своята нова стратегия..."
С други думи, ще размишлява за себе си и ще планира дейността си за... бюджет, който е почти 20 процента от годишния бюджет на Националната астрономическата обсерватория в Рожен, която осъществява важни научни изследвания със световно значение. Очевидно става дума за пари, които са отишли в джобовете на мениджмънта на "Червената къща" и свързани с него лица под формата на хонорари, работни срещи и пр. Запознатите с финансирането на неправителствения сектор знаят, че в един бюджет винаги има между 7 и 12 процента за административни нужди, в т.ч. наем на офис и др. А в преките разходи по даден проект се включват всички необходими за конкретната дейност средства като наеми на зали, публикации, лектори, модератори, техническо обезпечаване и пр. Тоест във всички тези близо половин милион годишно, с които разполага "Червената къща" би следвало да има достатъчно пера, по които да се заплаща и наемът на държавния имот на ул. "Любен Каравелов" № 15.
Проблемът е в двойните стандарти, политическото покровителство, привилегиите и опитът един частен интерес да се представи като обществен, който трябва да бъде подпомаган от държавата в нарушение на действащата нормативна уредба. Въпреки солидните си финансови приходи в своя "апел" гъливерци си позволяват да упрекват държавата, че: "Малко са и донорските организации, които биха счели за правилно да покриват подобен разход, като така индиректно финансират Министерството на културата". Разбирате ли?! Те, една частна фондация, не трябвало да плащат наем на държавата, защото донорите им смятали, че така финансират косвено българското културно министерство! Ами като считат така, да си намерят частна къща, която съвсем директно да финансират. Като че ли е редно, културното ведомство да бъде източвано от една частна организация при условия, които не се предоставят на други организации.
Естествено възниква въпросът защо точно тази частна фондация трябва да бъде подпомагана от държавата?! Нали говорим за либерални ценности и върховенство на закона, които повеляват еднакво третиране, общи критерии и равен достъп. Защо не се предоставят държавни имоти на минимални цени на много други културни организации, които чакат от години, а точно на "Червената къща"? По какви точно критерии те са подбрани и по силата на кой нормативен акт следва да бъдат привилегировани за сметка на държавния бюджет? И откъде накъде гъливерци определят едва ли не като цел на българската културна политика това те да не плащат наем и така да бъдат финансирани непряко от държавата? Засега поне се налага впечатлението, че се прави опит, спекулирайки с обществената неинформираност за статута на къщата на Андрей Николов и реалното финансово състояние на "Гъливер клиринг хаус" да се използва отново моментът, когато "наш'те са власт" в частен интерес.
