Революционерът Борис Сарафов уредил брат си с роля в Народния театър
Воеводата покорява куп женски сърца в Женева, Петербург и Виена
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В продължение на години Борис Сарафов е най-разпознаваемият български революционер в светските салони на Европа. По-големият брат на театралното величие Кръстьо Сарафов също е надарен с артистичен талант. Вместо на сцената той го използва за изграждане на международни връзки на македонското освободително движение в Европа през времето, в което е един от основните му лидери.
И до днес войводата остава в българския градски фолклор с историята, според която влязъл в кабинета на директора на Народния театър Радул Канели, който не давал ролята на крал Лир на брат му Кръстьо. Борис обаче му бил казал: „Ке го играш царот”. Сарафов бил въоръжен до зъби и спокойно попитал театралния директор: „Ке го игра ли наш Къце царот?”. После добавил: „И сакам отговорът да биде „да”. Пребледнял и уплашен, Канели промълвил: „Ке го игра”. Така тръгва блестящата кариера на Кръстьо Сарафов, който след ролята на крал Лир се превръща в един от най-обичаните български актьори от началото на XX век.
Борис Сарафов е човек с харизма. Роден близо до Неврокоп (днес град Гоце Делчев), той завършва Военното училище в София. Внушителната му осанка и смелостта му, често граничеща с авантюризъм, бързо го издигат до положението на един от най-влиятелните хора в новосъздадената Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Убеден, че крайната цел на въоръжената борба в Македония трябва да бъде присъединяването на територията към пределите на България, той влиза в остър конфликт с войводите, които смятат, че по-реалистичната цел е постигане на автономия.
През 1899 година Сарафов е избран за председател на Върховния комитет на Македонските братства. Благодарение на качествата си на дипломат той успява да сближи позициите на комитета до тези на водената от Гоце Делчев ВМОРО. Дейността му като председател на Македонските братства обаче не е изпълнена само с романтизъм. По негова заповед в софийския квартал Ючбунар е създадена цяла казарма, в която пребивават стотина въоръжени четници. Първоначалният замисъл за създаването на тази паравоенна организация е тя да участва в бъдещото освобождение на Македония. С течение на времето обаче участниците в организацията започват да оказват терор над непокорни емигранти от Македония в София и да събират насилствено средства за финансирането си. В сградата на комитета са обзаведени стаи за инквизиции, където тези, които не искат да дават пари и да помагат на Македонските братства, са измъчвани.
Амбицията на Сарафов за слава не се ограничава само в пределите на българската държава. Паралелно с бунтовническата дейност, която развива в страната, той не спира да обикаля Европа, където заради романтичния си образ на борец за свобода и позата, с която го поддържа, става желан гост в най-престижните европейски салони. Освен че покорява не едно женско сърце в Женева, Петербург и Виена, Борис Сарафов успява да установи контакти с едни от най-едрите европейски капиталисти по това време и да ги убеди да финансират борбата за национално освобождение на Македония.
По време на Испано-американската война той се явява при консула на САЩ в Петербург и предлага да подкрепи американската кауза с един македонски легион, който да се бие за свободата на Куба. В замяна комитата иска американското правителство да предостави на македонската организация муниции и оръжие. Това предложение на Борис Сарафов е отхвърлено. Малко по-късно обаче той успява да издейства 50 хиляди златни швейцарски франка от ексцентричен английски капиталист. За целта Сарафов обещава на богаташа да се ожени за дъщеря му, която е лудо влюбена в него. След като взима парите, комитата повече не се поява.
През 1901 година Сарафов влиза в открит конфликт с официалните български власти, които до този момент са го подкрепяли. Цар Фердинанд, който няма доверие на авантюристичния нрав на Сарафов, иска да има влияние в организацията му чрез свои хора. Първоначално Сарафов обещава да изпълни царското искане, но в последния момент се отмята. Следва арест и обвинение за убийството на румънския журналист Стефан Михайляну в Букурещ. Действително Сарафов и организацията му са организирали и извършили убийството на журналиста заради публикациите му в румънската преса. В тях той пише, че Македонските братства са шайка престъпници и паразити. С ареста на Сарафов Фердинанд постига две цели – успява да задоволи исканията на румънските власти, които също са наясно с участието на Сарафов в убийството, и овладява македонската организация в София, докато председателят й търка затворническите нарове. Арестът обръща възгледите на Сарафов. От убеден български националист той става човек, който поддържа тезата, че македонците са отделен народ. Последното споделя пред самия в. „Таймс”, който праща свой журналист за интервю с комитата от затвора в София.
Няколко месеца след ареста Борис Сарафов е оправдан от съда, но организацията му вече е овладяна от проправителствени сили. В края на 1906 година Сарафов е избран за член на Задграничното представителство на ВМОРО. Малко след това обаче предвожданото от Яне Сандански ляво крило на организацията оспорва избора и следва война между Сарафов и Сандански. През 1907 година Сандански издава смъртна присъда на Сарафов, която е изпълнена от Тодор Паница. Преди да изпълни задачата си, Паница се сближава с Кръстьо Сарафов и верния му приятел Иван Гарванов. В продължение на повече от месец той неотлъчно е с тях и дори често спи в къщата, в която се подвизават двамата комити. В началото на декември 1907 година, след една от срещите между тримата, Паница неочаквано вади пистолет и прострелва от упор Иван Гарванов в лявото ухо, а Сарафов - в лявото слепоочие. Двамата умират на място, а Паница е възнаграден със солидна парична сума, предоставена от просръбския Белградски македонски комитет. С убийството на Гарванов и Сарафов започва една от най-кръвопролитните вътрешни войни в македонската революционна организация.
На снимките: Борис Сарафов /вляво/ и брат му - легендарният актьор Кръстьо Сарафов, в роля.
