Рейнджъри, участвали в мисиите в Камбоджа: Не сме гурбетчии и печалбари
Последвайте ни в Google News Showcase
Участниците в първата мироопазваща мисия на българската армия в разрушената от Червените кхмери Камбоджа се чувстват забравени. Те настояват да бъдат признати като хора, които не са гурбетчии, печалбари или морално разпуснати, а като хора, които са си свършили работата по възможно най-добрия за условията начин.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Наскоро участниците в мисията създадоха и Асоциация на българските ветерани миротворци.
Мисията под егидата на ООН започва в началото на май 1992 г. 850 български „сини каски”, само след 45 дни подготовка, са изпратени в раздиращата се от гражданска война Камбоджа. Въпреки че мисията е обявена за успешна, в нея загиват 10 военнослужещи – четирима от вражески куршуми, а шестима – при нещастни случаи.
Двама от участниците в мисията ни в Камбоджа – Стоян Аламанов и Стефан Давидов гостуваха в сутрешния блок на БТВ и разказаха какво ги е мотивирало да заминат преди 27 години и как мисията е променила живота им.
„Бихме искали да видим най-сетне признание, че това беше една благородна мисия и независимо от жертвите, една успешна мисия, в която участваха преобладаващо достойни български воини – категоричен бе Стоян Аламанов. - Те се справиха с трудности, каквито другите контингенти не срещнаха, защото имаха повече опит и бяха по-подготвени.
Справихме се, особено в първата част, независимо от глада и лошите санитарно-хигиенни и климатични условия, независимо от логистичните и инженерни неудачи. Това беше една мисия на трудностите, която няма аналог в българската история. Тогава бях 22-годишен младеж, почти нищо не знаех за Камбоджа. Имаше един руски атлас и съвсем малка извадка от някаква енциклопедия – това ми бяха всички познания относно това къде отиваме.
През 90-те години все още не се пътуваше толкова много навън, за мен беше интересно да видя светове, за които само съм чел в книгите. Отидохме с нагласата, че това е мироопазваща мисия, и не очаквахме да бъдем въвлечени в активни бойни действия.
В началото не може да прецениш кое е привлекателно и кое е отблъскващо, обзела те е някаква еуфория, всичко е ново и различно. Тревите, храстите и дърветата бяха различни. Няма да забравя първата нощ – най-стряскащото бяха геконите, жълти гущерчета, залепени по таваните, които издаваха невъобразимо стряскащ звук”.
Стефан Давидов призна, че за адаптацията му е помогнал опитът, който има в горите, тъй като е бил състезател по туристическо ориентиране.
Двамата участници в мисията коментираха и факта, че 71 военнослужещи са били отзовани по дисциплинарни причини, както и смъртните случаи, станали при странни обстоятелства – удавяне, катастрофа, прострелване.
„Аз бях от втория контингент, където съставът беше различен, подготовката – малко по-добра, дисциплината – също – признава Аламанов. - Години наред вината беше хвърляна върху обикновения войник за всичко, включително и за лошата дисциплина. Твърдо съм убеден, че не войникът е отговорен, а този, който трябва да го обучи, да организира службата му и трябва да следи за неговата дисциплина”.
Той отбеляза, че подборът в първия контингент е съвпаднал с първата амнистия след демократичните промени и някои от състава са били следствени, а някои – наскоро амнистирани криминално проявени лица. По думите му е имало и много запасни войници, които са отишли там с чистата нагласа за гурбет, но не и войнска служба, но според него това са били по-скоро изключения.
„За да имаме 71 откомандировани, значи има основания – анализира Давидов, който е бил е заместник-командир на батальона. - Двама от моите подчинени се бяха запили в крайпътна кръчма, прибрах си ги, наказах ги и впоследствие бяха откомандировани. Не съм позволявал да се прави отстъпление от изискванията, държал съм дисциплината да бъде на ниво”.
Двамата бивши рейнджъри коментираха и трагичния случай, при който момчетата ни празнуват, когато нахлуват червените кхмери и откриват безразборна стрелба. Трима души са загинали, а други трима са ранени.
Аламанов заяви, че помни деня, но той самият не е бил участник в тези събития.
„Много се изписа тогава за този ден – каза Аламанов. - Истината е, че само преките участници могат да кажат какво в действителност се е случило. Случаят е доста тъжен и все още навява неприятни спомени у мен”.
Според него, митовете за пиянски оргии нямат много крепка основа.
„Нашият батальон не беше рекордьор по дисциплинарни нарушения. Ние нямахме никакъв опит как се оповестява информация, как се защитава имидж. В тези години българските медии бяха агресивни и търсеха пикантерията, екзотиката. Изведнъж се породи тази лоша слава, а ние бяхме тотално неподготвени за това. Иначе и далеч по-недисциплинирани от нас. Холандците, а и други”, подчерта Аламанов.
След завръщането у нас е имало моменти, в които някои хора не са издържали психически.
„Имаме хора, на които желаем да помогнем със създаването на асоциацията”, категоричен е Давидов, който съшо подчерта, че трябва да се промени отношението към участниците в мисията.
