Ремзи Санвер: Недоволните от ПСР в Турция не искаха политическа нестабилност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Недоволните от ПСР в Турция не искаха политическа нестабилност, заяви за БГНЕС Ремзи Санвер, директор по проучванията във Френския национален център за научни изследвания, Париж. Ето и целия му коментар:
За да бъде разбрана политиката в Турция, е от ключово значение да бъде разбрано какво представлява Партията на справедливостта и развитието (ПСР). ПСР се появява като движение на хора, които са унизително малко представени начело в почти всяка сфера на обществото. Като казвам това, имам предвид масите хора, чието непредставяне дори приема формата на социално изключване в някои аспекти. Това има своите исторически корени, върху които няма да се спирам. Все пак си струва да се отбележи, че на ПСР може да се гледа като на класово движение, целящо политическа и социална представителност.
При такава гласовита социална база, комбинирано с икономически растеж, който те осигуриха и с обаятелното ръководство на техния основател Реджеп Тайип Ердоган, няма голяма изненада, че ПСР е едно от най-успешните политически движения в турската история. Макар че имат религиозно-консервативен характер, не бих определил движението като религиозно по неговата същност. Тяхната социологическа база, поради исторически причини, се състои от религиозни и консервативни части на обществото, което естествено се отразява върху характера на политическото движение. В този смисъл бих казал, че наблюдаваният религиозен характер е резултат от движението, а не негова основа. До резултата от юнските избори се стигна поради това, че след 13 години на власт ПСР се отклони от първоначалното положение, което ги доведе на власт.
Днес те трудно могат да бъдат определени като глас на потиснатите хора; историите за корупция са навсякъде; хората не са убедени, че плодовете на икономическото развитие се разпределят честно; и, най-лошото, те участват и носят отговорност за тежкото социално напрежение в Турция. В резултат загубиха популярност и мнозинството в парламента. На изборите от 1 ноември електоратът, който искаше да изрази недоволство през юни, не искаше да рискува да загуби властта. С други думи за много от тези, на които ПСР разби сърцата, любовта не е приключила. Нещо повече, фактът, че не можа да бъде сформирана коалиция в избрания през юни парламент без партия с мнозинство повдигна загриженост от политическа нестабилност, която е важен мотив при гласуването за много хора. Естествено, трябва да бъде отбелязано, че ПСР използва периода между юни и ноември много ефикасно, за да убеди електората, че те не са се променили и ще подчертаят рисковете от политическа нестабилност. По отношение на сирийската политика на правителствата на Ердоган и Давутоглу бих могъл да я оценя като провал. Те заложиха на игра за сваляне режима на Асад, но не прецениха правилно вътрешната динамика в Сирия, както и тежестта на международните играчи.
А погрешната преценка при такива игри води до тежки последствия. В този контекст погрешни са твърденията, че Ердоган не е направил нищо за осигуряване на бъдещето на Турция чрез работа със съседите на страната си. Напротив. Според мен Ердоган има съвсем ясни планове за Турция, включително сътрудничеството със съседите си. В същото време е съвсем друг въпросът да се съгласиш или да отхвърлиш тези планове, които съдържат в себе си доста остри моменти.
