РЕПОРТАЖ ОТ АДА: Три месеца руските „освободители“ в Херсон стрелят срещу протести и изнасилват, а тв пропагандата не спира
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Москва, която има свои шпиони навсякъде, знаеше, че на 20 март ще има голям митинг срещу нейните войници. Ето защо начинът им за противодействие на протестите беше да поставят големи високоговорители, които бълват руски военни маршове пред жителите на Херсон. Но те, без микрофон или усилвател, започнаха да пеят химна на Украйна.
След това, с няколко залпови изстрела и стотици арести, публичните прояви на отхвърляне на окупаторите от страна на местните жители приключиха. Този ден се проведе последната демонстрация. Това, което дойде по-късно, беше страхът, партизанската война и действието на съпротивата в сенките.
До неотдавнашното превземане на Мариупол Херсон беше единствената провинциална столица, превзета от руснаците през първите дни на войната. Днес се навършват 3 месеца оттогава.
По време на окупацията си руснаците превърнаха региона в „черна дупка“ за правата на човека, точно както направиха в Донецк и Луганск от 2014 г.
Олга Жукова, украинска активистка, го нарича „времето на тихия терор“. Жукова напусна тайно Херсон преди няколко седмици с риск за живота си, и ето какво е видяла там: „Има много случаи на сексуално насилие от войници срещу жени. В началото хората не се страхуваха да се изправят срещу нашествениците, но това се промени: стрелбата срещу протестиращите, арестите…
Когато влязоха в Херсон предлагаха хуманитарна помощ под формата на храна, но всички отказаха.Сега, когато не успяха да накарат нищо да работи, нямаш избор освен да ядеш каквото ти дадат“, казва тя.
„Компаниите, дори мултинационални, сега се управляват от руснаци“.
Има ли промяна в начина на съпротивата? „Да, сега хората извършват партизански действия. В града през нощта мнозина се възползват от възможността да рисуват стенописи в града с послания за принадлежността на града към Украйна, но има и все повече партизанска дейност срещу окупаторите“ , казва Жукова, вече от свободна Украйна.
„Разбирам, че много украинци гледат на жителите на Херсон като на предатели, защото не са защитили по-добре своя град и това е много несправедливо. Животът под руска окупация е толкова тежък, колкото да страдаш от това, което са претърпели градове като Ирпен или Буча“, казва Оксана Глебушкине, друга активистка от Херсон.
„Нашата задача сега е да оцелеем. Имаме сериозни проблеми. Русия иска да рестартира учебната година, но по нейната система, използвайки старите съветски книги, които са намерили в библиотеките. Украйна трябва да има план за същите тези учители, за да знаем какво трябва да правим.“ когато се върнат часовете през септември. Учителите не искат да се подчиняват въпреки заплахите, но имаме нужда от инструкции“, казва Глебушкине.
„Много хора напуснаха работата си, други бяха уволнени и много малко все още ходят на работа“, казва Оксана. „Икономиката на региона потъва и малкото, което работи, не е защото руснаците нещо са започнали, а защото украинците, от чувство за отговорност, са решили да поддържат работата, като вода, електричество или газ“ .
Русия се опита да прекъсне всички съществуващи комуникационни мрежи между Херсон и Украйна. Тя затвори журналисти като Олег Батурин, който прекара осем дни зад решетките и трябваше да се измъкне оттам.
„Руснаците продължават да крадат ресурси и да заплашват целия свят“, казва той. „Сега те контролират фирми, фабрики и селскостопанска продукция. Казват ви да отидете в Крим да купувате, че там всичко било по-евтино, а реално това, което ви продават, е това, което са ви откраднали преди в Херсон“, казва Батурин.
Руските окупатори се опитват да представят изкривена представа за истинските желания на населението, например като популяризират идеята, че има все повече украински колаборационисти, желаещи да помогнат на руснаците.
„Това е нещо тотално фалшиво. Те са много малко, но в техните медии ви предлагат непрекъснат поток, което кара да изглежда, че има все повече и повече такива, но това не е реалността“, казва този журналист.
Владислав Бала е най-добрият пример за тази практика: „В Херсон видях няколко руски войници да чупят паметник в чест на загиналите украинци във войната в Донбас, и аз започнах да го записвам от разстояние. Те ме откриха и насочиха към мен техните оръжия.
Тогава на един от тях му хрумна, че трябва да взема кирката, сам да разруша паметника и той да ме запише как го правя. Тъй като не исках да ме застрелят, се съгласих. Тогава видях как видеото, в което излязох, започна да става вирусно, все едно самите украинци искат да скъсат с Украйна“, казва Владислав.
Русия не само унищожи интернет на украинските оператори и затвори техните медии.
За Москва нейната пропаганда е ключът към създаването на алтернативни реалности и консолидирането на нейното послание: „Първото нещо, което направиха, беше да доведат своите медии тук. Не само техния телевизионен канал, който е единственият, който може да се види, но и проруски местни медии, така че те пълнят всичко с пропаганда“, казва Иван Антипенко, друг журналист от Херсон, който сега е в Киев.
„Доказателството, че жителите на Херсон не приемат тази руска пропаганда е, че те продължават да си сътрудничат с украинските репортери, като ни дават информация и се опитват да ни информират, въпреки страха, трудностите и заплахите от руснаците.“
„Първоначално украинските и международните медии говориха много за Херсон, но това внимание спадна много. Което е много лошо за нас, отбелязва Антипенко.
„Трябва да продължим да се опитваме да достигнем до хората на Херсон, за да противодействаме на паралелната реалност, която налага Русия. Мнозина призовават да молим Киев да направи всичко възможно, за да засили радиосигнала, да въведем интернет по какъвто и да е начин“, казва Антипенко.
„Интернетът е единственият прозорец на свободата, останал в Херсон“, добавя активистката Олга Жукова. „Проблемът е, че работи само с млади хора. Възрастните хора използват телевизията за информация, а в ръцете на руснаците тя е смъртоносен инструмент.“
Глебушкине смята, че Украйна „трябва да поддържа заплатите на държавните служители, да остане отговорна към тях като държавни служители и да не позволява на Русия да заема това пространство.
Освен това държавата трябва да продължи да използва своята онлайн система за администриране, когато не може да го прави присъствено“, казва активистката.
„Да чувстваш Украйна е най-добрата форма на съпротива.“
Арберто Рохас, специален пратеник на "Ел Мундо" в Киев
