ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През 2009 година „Синята коалиция” влезе в парламента с 15 депутати и въпреки че преди изборите нейните лидери бяха обявили, че формацията ще бъде „златният ключ” към следващото управление, тя не стигна до подписване на коалиционно споразумение и не излъчи министри.
В същото време тогавашните лидери на сините обявиха, че ще подкрепят правителството на Бойко Борисов, ако то провежда десни политики. С времето сините подкрепяха все по-малко правителството и все по-често гласуваха срещу неговите предложения, докато в края на мандата заприличаха на същинска опозиция, която обаче винаги подкрепяше най-важния за управляващите Закон за бюджета.
Припомням накратко тази история, която в крайна сметка завърши с шумен разпад на коалицията и невлизане в парламента на нейните съставни части, защото рискът подобно развитие на нещата да се повтори с Реформаторския блок съществува. През 2009 година лидерите на Синята коалиция обявиха, че формацията ще играе ролята на коректив и на управлението, и на опозицията.
В политиката обикновено съществуват два пола – управляващи и опозиция. Сините решиха да не се идентифицират с нито един от тях и да се опитат да функционират под формата на трети политически пол – коректив. Опитът се оказа неуспешен и именно тази форма на съществуване се оказа един от основните фактори на последвалия разпад.
Днес Реформаторският блок е изправен пред подобна дилема – дали в следващото Народно събрание да бъде опозиция, или да влезе в управленски коалиционен формат. И двете опции са възможни и имат своите плюсове и минуси, рискове и печеливши ходове. Единствената опция, която със сигурност би причинила бърза политическа смърт на блока, е отново да се впише в рамките на третия пол в политиката и да играе безсмислената роля на коректив.
Това означава да се откаже от тежкия живот на категорична опозиция, но да не поеме пряка отговорност за управлението на страната през официално коалиционно споразумение и излъчване на свои министри. Сегашните отношения между Реформаторите и ГЕРБ създават рискове подобно развитие на нещата да се окаже възможно.
През последните седмици двете формации, които иначе декларират принадлежност към европейската десница, водят помежду си битки през медиите и с всяка следваща битка правят възможността за общо управление все по-малко вероятна. Това принципно не е проблем, ако Реформаторският блок е решил да остане в опозиция в рамките на следващия парламент и от сега да се подготвя за тази роля.
Проблемът е, че докато Реформаторите стартират кампанията си с меморандум, в който обявяват, че ще работят за правителство, което да не се оглавява от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, в същото време заявяват, че никога и под никаква форма не биха работили с БСП и ДПС.
Предизборното конфронтиране с Борисов и ГЕРБ има своята логика, ако продължи и след изборите. В противен случай този подход ще поведе Реформаторите по пътя на НДСВ от 2005 година и на „Атака” от 2013 година. И двете формации в предизборната кампания се конфронтираха остро с партиите, които подкрепиха след изборите.
В дните на предизборната кампания от 2005 година НДСВ обяви, че никога няма да влезе в коалиция с БСП, а през пролетта на 2013 година никой не можеше да си представи, че „Атака” ще осигурява кворума за правителство, което съществува благодарение на депутатите от ДПС. Заради тези противоречиви ходове и НДСВ, и „Атака” платиха с живота си, защото правилата на политиката не прощават подобни неща и те се наказват сурово.
Днес запълването на „антигерб” нишата вдясно има потенциал да увеличи резултата на Реформаторите с няколко хиляди гласа преди изборите. Цената за тези няколко хиляди гласа обаче ще бъде много висока след изборите и дори може да се окаже убийствена.
Всъщност от днешна гледна точка решаването на управленското уравнение е невъзможно, защото в него има само неизвестни. В момента никой не може да каже нито какъв ще бъде резултата на ГЕРБ, нито какъв ще бъде резултата на Реформаторския блок, за да може да се предвиди дали коалицията между тях изобщо ще има политически смисъл. Такъв смисъл би съществувал единствено и само ако двете формации заедно имат около 125 – 130 депутати.
Ако ГЕРБ има пълно мнозинство или депутатите на двете формации в следващото Народно събрание са по-малко от 121, то коалицията между тях може да се окаже без политическа логика и изобщо да няма необходимост от нея.
Затова всичко е в ръцете на избирателите, а работата на всички политически сили днес е да предложат позитивен дневен ред, който на първо място да извади страната от тежката политическа криза, в която се намира от година и половина. Алтернативата на настоящата политическата криза е стабилно парламентарно мнозинство и правителство, съставено от политически лица, които да носят отговорност пред избирателите.
Всичко друго ще генерира нестабилност и затъване в малки и големи кризи, чиято цена ще бъде плащана както от избирателите, така и от партиите.
